Выбрать главу

— Глупости. Просто доведох коня ти. Ако трябва да благодариш на някого, това е Бартилас. Напълно се изтощи, докато се опитваше да те излекува. Добре са те ступали, стари друже. И все пак се радвам да те видя отново сред живите. Известно време бяхме доста поуплашени.

— Знам — каза Тириън. — Трябва веднага да обсъдим нещо.

Ардън кимна и погледна настрани към Таелан и Карандра. Улавяйки намека на капитана, Карандра взе Таелан от ръцете на Тириън и каза:

— Оставям ви насаме, тогава. Имате да подготвяте някакъв план, а този малкият има нужда от следобедна дрямка.

Тя целуна детето по бузата. Таелан, скимтейки недоволно, се опита да се освободи от ръцете на майка си. Карандра се засмя леко.

— Същият като баща си.

Тириън и Ардън също се усмихнаха, а тя тръгна към вратата.

— Ще се видим по-късно, синко — каза Тириън, гледайки ги как излизат.

Щом останаха насаме, той се обърна към Ардън със загрижен поглед.

— Беше орк, Ардън. Със сигурност е още жив. Доколкото можах да разбера, той е сам. И, докато узнаем повече, искам това да си остане между нас и който още е присъствал на завръщането ми. Не желая да хвърлям в паника целия регион особено ако е било единичен случай.

Ардън видимо силно стисна зъби.

— Това вече може да е проблем, милорд. С Бартилас бяхме до теб, докато спеше. И двамата чухме брътвежите за орка — каза той.

Тириън се намръщи, а Ардън продължи:

— Познаваш Бартилас колкото и аз. Щом чу думата „орк“, изхвърча разярен и започна да свиква целия полк, за да прочисти района от зверовете. Трябваше да седна отгоре му, за да го спра и успокоя.

— Оценявам ентусиазма на младежа, но тази негова страст може да се окаже проблем — каза огорчено Тириън.

— Това е меко казано — добави Ардън и се усмихна.

И двамата мъже отдавна знаеха за почти фанатичното желание на Бартилас да се бие с орки. Родителите му бяха убити от орки по време на войната и той бе останал травмирано и неутешимо сираче. Решен да се бори със злото на орките докато е жив, Бартилас се беше отдал на усилени тренировки и обучение. Но, за съжаление, младежът беше посветен като паладин едва след края на войната. Въпреки тренировките и подготовката си, Бартилас се измъчваше, че не е получил шанс да отмъсти за родителите си. Освен това той смяташе, че единственият начин да заслужи уважението на висшестоящите е да изцапа ръцете си с кръв в битка, както бяха сторили те по време на войната. Бартилас мечтаеше да стане велик герой и да отмъсти на съществата, които му бяха отнели семейството.

Въпреки че съчувстваше на младия паладин, Тириън знаеше, че този начин на мислене може да се окаже пагубен.

— Съмнявам се, че е премълчал за пристигането ми, особено след като е видял раните ми. Колко души знаят за това, Ардън? — попита загрижено Тириън.

— През последните няколко дни из крепостта се носят всякакви слухове. Аз поне чух какво ли не — от внезапно нападение на група орки до цяла организирана армия, готвеща ново нашествие. Знаеш как е. Хората се ужасяват от мисълта за завръщането на Ордата. А Бартилас пък се притеснява, че няма да може да ги победи съвсем сам, в случай че се появят — обясни Ардън.

Тириън го потупа насърчително по рамото.

— Да се надяваме, че няма да се стигне дотам — каза искрено Тириън.

— Свикай съветниците ми. Трябва да обсъдим това с тях.

Ардън се поклони и се обърна към вратата. Тириън се прокашля.

— Ардън — каза тихо той. — Едно последно нещо…

Ардън спря на място и застина.

— Видя в какво състояние бях, когато ме откри, нали?

— Да — отвърна Ардън.

— Няма как да съм се вързал сам за Мирадор и да съм се добрал до тук.

— Не, милорд. Няма начин.

— И не видя никого покрай мен? Никой, който е можел да ми помогне, да доведе коня ми?

— Не, милорд. Нямаше никого. Дори по-късно излязох, за да потърся следи, но нищо не открих. Някой със сигурност те е вързал за коня, но, кълна се, нямам представа кой е бил — довърши Ардън.

Тириън кимна и му даде знак да си върви.

Останал сам, Тириън се замисли кой би могъл да е спасителят му. Доколкото знаеше, единствените двама души в гората онази сутрин бяха той самият и оркът. Така че Тириън всъщност се чудеше дали оркът не го е спасил. Опитът му с орките го караше да отхвърли идеята. Тези зверове не разбираха от чест. От това, което беше виждал с очите си, те никога не биха изневерили на природата си, за да покажат милост към друго същество, още по-малко към омразен враг. И все пак, въпреки убежденията си, инстинктите на Тириън му казваха, че наистина е бил оркът.