Един от първите истински уроци, които му бе преподал Ценариус, разказваше за здравето и лечението на горските създания. В миналото Малфурион бе спасявал живота на лисици, зайци, птици и други. Можеше да използва наученото и сега, трябваше само да увеличи приложената сила.
Или поне така се надяваше друидът.
Той призова обкръжението си да му помогне. Нуждаеше се от тяхната саможертва. Само живот можеше да даде живот. Земята и растителният свят можеха да се възстановяват по начин, по който никое животно не умееше. Нощният елф обаче искаше много от тях, защото се опитваше да спаси дракон. Ако отхвърлеха молбата му, друидът не можеше да ги вини.
Малфурион се опита да предаде важността на спасяването на Кориалстраз (а по този начин и на Крас) и се протегна към тревата, дърветата, всичко, което би отвърнало на зова му. С крайчеца на ума си усети как жизнените сили на дракона го напускат. Нямаше никакво време.
След това, за негово облекчение, младежът почувства как земята се отдава, за да помогне в задачата му. Силата на живота й потече в него и нощният елф почувства такава екзалтация, че едва не забрави с каква цел я е измолил. Опомняйки се, той разположи върховете на пръстите си върху люспата, а после прехвърли енергията през тях.
Тялото на Крас се разтресе за миг, а после се успокои. Малфурион можеше да усети чрез връзката как силите се вливат в дракона. Сърцето на нощния елф запулсира, а по лицето му потече пот, докато се опитваше да не изпуска връзката.
През него преминаваше огромно количество енергия, но друидът не усещаше промяна у Кориалстраз. Драконът продължаваше да виси на ръба на смъртта. Малфурион стисна зъби и изтегли още и още от земята, запращайки всичко към поваления гигант колкото може по-бързо.
И най-накрая забеляза лека промяна. Душата на Кориалстраз се отдръпна от бездната. Крехката му връзка с живота се заздрави.
— Моля ви… — изстена останалият без дъх нощен елф. — Още…
И наистина получи още. Природата около него му даваше всичко, от което се нуждаеше, защото разбираше, че ужасната ситуация засягаше не само две болни създания, но и безброй много други.
Животът започна да възтържествува бавно, много бавно, но Кориалстраз стана по-силен. Друидът усещаше как съзнанието на левиатана се завръща и разбираше, че драконът се диви на чудото.
Тялото на Крас отново потрепери. Старият магьосник изстена. Очите му бавно се отвориха.
В този момент Малфурион разбра, че е сторил достатъчно. Той отдръпна пръсти от люспата и се отдръпна, издишвайки бавно.
Чак тогава забеляза, че на метри разстояние тревата около него е черна.
Животът беше изсмукан от стръковете. Малфурион се огледа наоколо и видя, че докъдето му стига погледът полето е черно и сухо. В далечината се виждаха две сгърчени и обезлистени дървета.
Друидът потрепери от страх какво може да е направил, но после усети живота, идващ откъм земята. Корените на тревата още живееха и с помощта на пръстта скоро щяха да израснат нови могъщи стръкове. Дърветата също бяха оцелели и ако имаха възможността, щяха да си създадат нови зелени корони от здрави листа.
Нощният елф въздъхна с облекчение. За няколко отчаяни секунди си се представи не по-добър от Пламтящия легион.
— Какво… какво направи? — успя да попита Крас.
— Трябваше да те спася. Сторих единственото, което можах да измисля.
Магьосникът поклати глава, докато се надигаше в седнало положение.
— Не това имах предвид. Малфурион… имаш ли дори бегла представа какво си постигнал? Разбираш ли какво е изисквало усилието ти?
— Беше необходимо — обясни друидът. — Съжалявам, че ми се наложи да поискам толкова много от земята, но тя го отдаде доброволно.
Крас за пръв път забеляза почернялата трева. Очите му се стесниха и той разгледа доказателството за огромната работа, извършена от елфа.
— Малфурион, това не е възможно.
— Базираше се на наученото от моя шан’до. Аз само го промених, за да послужи на ситуацията.
— И си успял да сториш нещо, което би трябвало да е далеч отвъд възможностите ти… отвъд възможностите на който и да е заклинател. — Драконовият магьосник успя да се изправи бавно. Намръщи се, когато осъзна истинските мащаби на полето с изсушената трева. — Зашеметяващо.
Малфурион все още не разбираше какво точно в магията му смущава толкова много Крас и запита: