— Можеш ли да почувстваш Кориалстраз? Добре ли е?
Магьосникът се концентрира.
— Връзката отслабва до това, което беше преди магията ти, но за момента все още го усещам. Той е… добре… но умът му е объркан. Спомня си част от битката и че се предполага да ме намери, но има празнини. — По някаква причина това накара Крас да се ухили по много нетипичен за него начин. — Сега си приличаме дори повече. Съдбата наистина ми се подиграва.
— Ще го чакаме ли?
— Да, но не поради причината, заради която подозирам, че е искал да ме намери. Познавайки го, вероятно е планирал да ме заведе обратно при Алекстраза, но вече нямаме време. Имам ужасяващото усещане, че трябва веднага да се върнем при армията. Може да го наричаш само предчувствие, а е възможно да е и твърде много опит. Както и да е, когато Кориалстраз ни намери, се насочваме веднага натам.
Малфурион веднага си помисли за Тиранде… и после, с известно закъснение, за брат си.
— Колко време ще ни отнеме, за да сторим това?
— Той е дракон… и точно в момента е един много здрав дракон — отбеляза Крас с кратка, доволна усмивка. — Изобщо няма да чакаме дълго, доколкото го познавам…
Тиранде беше станала уникална сред Сестрите на Елун. Тя, единствена от всички, имаше две сенки, втората — със собствено име.
Наричаше се Шандрис Федърмуун.
Където и да отидеше жрицата, сирачето я следваше. Шандрис наблюдаваше всичко, което нейната спасителка правеше, с очите на някой, който отчаяно иска да се учи. Когато Тиранде се молеше над някой ранен нощен елф, младото момиче повтаряше думите, опитвайки се понякога да повтаря даже жестовете.
Жрицата изпитваше смесени чувства към Шандрис. Тъй като нямаше родители, момичето нямаше и към кого да се обърне. Да, наистина имаше и други в подобно състояние, но нещо в това сираче докосваше сърцето на Тиранде. Отдадеността на Шандрис към работата на сестринството я бележеше като възможна послушница, а храмът винаги приветстваше нови сестри. Как ли щеше да изглежда отстрани при това положение, ако я запратеше обратно сред бегълците и я забравеше? Жрицата трябваше да я държи близо; иначе нямаше да може да живее със съвестта си.
За съжаление не всяка ситуация беше подходяща и безопасна за нетренирано и незакалено в битка момиче. Сестринството продължаваше да поема своя дял от боя на фронтовата линия, като групите се редуваха според заповедите на върховната жрица. Тиранде не искаше Шандрис да се мотае близо до демоните, които нямаха проблеми с избиването на невинни. Момичето обаче веднъж вече я бе изплашило до смърт, промъквайки се след тях, докато заедно със сестрите отиваха да предупредят Малфурион и Крас. Жрицата осъзна това със закъснение, когато сирачето изпусна коментар за събитието, който можеше да бъде изречен единствено от пряк свидетел.
— Стига толкова! — нареди й Тиранде. — Стой назад, когато излизаме в битка! Не мога да се бия и да се безпокоя за теб едновременно!
Шандрис кимна оклюмала, но Тиранде се съмняваше, че това ще разреши въпроса. Можеше само да се моли на Елун младото момиче да види разума в думите й.
Но докато размишляваше над проблема си, жрицата забеляза, че една от сестрите начело на другата група се приближава към нея. Другата сестра, по-висока и по-възрастна с няколко години, имаше дълбоко замислено изражение.
— Поздрав, сестро Маринда! Какво те води при смирената?
— Поздрав, сестро Тиранде — отвърна мрачно Маринда. — Идвам от върховната жрица.
— О? Да не би тя да има новини за нас?
— Тя… тя е мъртва, сестро.
Тиранде почувства как целият й свят току-що е бил разбит до самите си основи. Уважаваната майка на храма… мъртва? Младата жрица беше израснала, гледайки и слушайки тази жена, както и почти всички други поклонници. Именно заради нея Тиранде бе приела робата на послушница.
— К… как?
По бузите на Маринда покапаха сълзи.
— Било е пазено в тайна от нас. Настоявала само нейните слугини да знаят. По време на отстъплението от Сурамар един демон я наръгал с копието си в стомаха. Може би е щяла да оцелее след това, тъй като целебните й умения бяха могъщи, но преди това я докопал един адски звяр. Когато другите го убили, явно е била почти мъртва. Те я завели в палатката й, където се намира оттогава… докато не умряла преди час.
— Ужас!
Тиранде падна на колене и започна да е моли на Майката Луна. Маринда се присъедини към нея и Шандрис ги последва, без някой да я моли.