Когато двете сестри завършиха молитвите си за сбогом с върховната жрица, Маринда се изправи.
— Има и още, сестро.
— Още! Какво би могло да има?
— Преди да умре, тя е определила своята наследница.
Тиранде кимна. Това се очакваше. Новата върховна жрица разбира се веднага разпращаше пратенички като Маринда, за да разпространят новината за възкачването й в длъжност.
— Коя е? — Имаше няколко достойни кандидатки.
— Определила е теб, Тиранде.
Младата жрица не вярваше на ушите си.
— Тя… Майко Луна! Шегуваш се!
Шандрис изписука и запляска с ръце. Тиранде се обърна и я изгледа свирепо. Сирачето замлъкна, но очите му блестяха от гордост.
Маринда не изглеждаше в шеговито настроение и това уплаши другата сестра. Как можеше тя, едва поела ролята си на жрица, да застане начело на цялото сестринство… при това във време на война?
— Прости ми, че го казвам, сестро Маринда, но тя… тя трябва да е била в състояние на шок, породено от раните й! Как би могла да избере мен, ако е в пълно съзнание?
— Тя беше в пълно съзнание, сестро, умът й бе ясен. И трябва да знаеш, че и преди те е споменавала. По-старшите сестри разбираха, че ти си избрана… и никоя сред тях не е спорила с това решение.
— Това… това е невъзможно! Как бих могла аз да водя? Как бих могла аз, с толкова малко опит, да поема наметалото? Има толкова много, които познават храма по-добре!
— Но нито една, която толкова ясно да чува гласа на самата Елун. Всички го видяхме и почувствахме. Сред бегълците и войниците вече се разпространяват истории за теб. За чудесата ти. Излекувала си мнозина, при които всяка от нас се е провалила напълно…
Това бе нещо ново за Тиранде.
— Какво искаш да кажеш?
И сестра Маринда обясни. Всички жрици прекарваха периода си за почивка във всичко друго, освен в реално почиване, защото имаше толкова много, които се нуждаеха от помощ, че сестрите не можеха да не помагат. Но да искаш да помогнеш и да го сториш бяха две различни неща. Да, те успяваха да излекуват мнозина, но за безброй други уменията им бяха недостатъчни.
Тиранде от своя страна имаше след себе си непрекъсната поредица успехи. Всеки, когото се опиташе да излекува, се оправяше. Без да го осъзнава, младата жрица дори бе успяла да спаси неколцина, при които други сестри се бяха провалили. И ако това не бе изненадало останалите жрици достатъчно, неуморността й да продължава още и още без почивка със сигурност го постигаше.
— Дори не би трябвало да можеш да стоиш изправена, но ти не само го правиш, но и се биеш, сестро Тиранде.
На младата жрица не й бе минало през ум, че трябва да върши нещо друго, освен да изпълнява дълга си. Тя се молеше на Елун и Елун отговаряше на молитвите й. Тиранде беше благодарна и после продължаваше по пътя си, за да излекува някой друг.
Но според другите бе извършила много, много повече.
— Аз… това не може да е правилно.
— Такова е. И ти трябва да го приемеш. — Маринда си пое дълбоко въздух. — Знаеш, че нормално би трябвало да има дълга церемония, на която да бъдат поканени възможно най-много поклонници.
Изгубена в мислите си, Тиранде отвърна разсеяно:
— Да…
— Очевидно ще направим всичко възможно да приготвим нещо. С ваше позволение, ще изтегля останалите сестри от бойното поле и ще ги накарам да…
— Моля? — В добавка към всичко останало те планираха да сторят това… при това заради нея? Тиранде събра мислите си на едно място и твърдо каза: — Не! Няма да допусна това!
— Сестро…
Използвайки новата си, ако и нежелана власт, тя изгледа Маринда по начин, който прерязваше в зародиш всякакъв спор, а после добави:
— Изглежда нямам друг избор, освен да приема това, но няма да го сторя, ако това означава да се занимаваме с церемония, която да ни разсейва от опасността! Ще стана върховна жрица… поне докато тази война свърши… но ще запазя сегашните си дрехи…
— Но робите, подходящи за титлата…
— Ще запазя сегашните си дрехи и няма да има церемония! Не можем да допуснем подобен риск за народа си. Нека виждат, че продължаваме да се борим и да лекуваме в името на Майката Луна. Ясно ли е това?
— Аз… — Маринда падна на колене и сведе глава. — Аз се подчинявам, господарке.
— Изправи се! Подобни неща също не желая! Всички сме сестри и в сърцата си сме равни! Всички сме отдадени на Елун! Не искам да се кланят на мен.