— Светлина на Светлините?
— Неговото пристигане, капитане. Неговото пристигане.
Варо’тен кимна веднага.
— О, да, кралица моя, много скоро! Манорот твърди, че с всяка нощ порталът расте пред очите му. Станал е многократно по-голям от предишния.
— Той със сигурност е бог сред боговете, за да е нужно отворът да е толкова могъщ, само за да му позволи да влезе.
— Както кажете, кралице моя.
— Той трябва да е… величествен — промълви Азшара с тон, който обикновено използваше само за самата себе си.
Белязаният елф кимна отново, опитвайки се да прикрие ревността си. Никой не може да се състезава с божество.
Зелената мъгла, която покриваше по-голямата част от Калимдор, продължаваше да се носи над града. За Азшара тя само добавяше към прекрасния мистериозен изглед на столицата, като в същото време скриваше от очите й множество неща, които биха засегнали чувствителността й. Когато светът бъдеше преустроен, щеше да помоли Саргерас да премахне мъглата; дотогава обаче й вършеше чудесна работа.
Когато се озоваха на нещо, което някога е било открит площад, Азшара се огледа наоколо. Накара нощния си саблезъб да спре и го погали по главата, за да го успокои. Като всичко друго в двореца, и пантерите бяха докоснати от присъствието на Саргерас. Очите на огромните котки бяха свирепи и алени. Те щяха да нападнат всеки от собствения им вид, който не е от кралските животни, и с радост биха го разкъсали на кървави парчета.
— Капитанът и аз ще продължим сами няколко минути.
Нито нощните елфи, нито демоните бяха доволни от това… с изключение на Варо’тен разбира се. Той погледна назад към мъжете си и изръмжа:
— По заповед на кралицата!
Неспособни да спорят с подобен факт, ескортиращите останаха на място, докато двамата продължиха напред.
Азшара не продума, докато не излязоха извън зоната, в която можеха да ги чуят останалите. После тя се усмихна на капитана и попита:
— Всичко добре ли върви?
— Кое всичко?
Кралицата погледна към хоризонта.
— Прочистването на царството ми. Мислех си, че досега ще е приключило.
— Аркемонд ще се погрижи да стане, кралице моя.
— Но аз искам да стане преди Саргерас да е дошъл! Няма ли това да бъде великолепен дар… за моя избраник?
Варо’тен едва успя да прикрие емоциите си. Той преглътна ревността си и успя да каже:
— Огромен дар, да. Всичко ще се случи както подобава.
— Тогава какво ни бави?
— Има твърде много неща. Тактики, шанс…
Тя се наведе към него, предлагайки на ветерана поразителна гледка към формите си.
— Скъпи мой, любими Варо’тен! Нима по някакъв начин, по някакви неведоми пътища на въображението аз ти приличам на корав мускулест войник като теб?
Бузите му потъмняха.
— Не! Не, Видение на Съвършенството!
— Тогава моля… не използвай подобни военни термини. Бих предпочела просто да ми покажеш.
Азшара вдигна длан; в нея се намираше малка кристална сфера с размерите на грахово зърно. Докато Варо’тен гледаше, тя израсна до размерите на голям плод. Въпреки замъглеността си, сферата блестеше толкова ярко, колкото в спомените му някога го правеше луната. Преди мъглата…
— Ще ми доставиш ли това удоволствие, капитане?
Белязаният войник пое глобуса и се концентрира. Макар и далеч от нивото на магьосник-Аристократ, той имаше известни умения в изкуството. Наблюдателната сфера веднага реагира на досега му и превърна мислите му в картини.
— Питате ме какво ни бави, кралице моя? Бих казал, че това са част от причините.
Първото, което извади от спомените си, беше образът на червенокосо създание, каквото Азшара никога не беше виждала. Тя се вгледа по-отблизо, а очите й блеснаха.
— Красив е по своя… чуждоземен начин. Определено е мъж.
— Магьосник. Могъщ.
Лицето се изви като глина и се промени като цвят и форма. Появи се по-стара и мъдра фигура.
— Прекрасно! Труп ли ми показваш?
— Не. Въпреки оцветяването — или липсата му — това създание е живо. Когато за пръв път се сблъскахме с него, той не представляваше опасност за нас, но предполагам, че е страдал от някаква болест… и оттогава шпионите ми са го виждали в компанията на дракон…
Това успя да впечатли кралицата.
— Дракон?!
— Да… и заедно със звяра този магьосник причини безбройни вреди на войните на Аркемонд. И двамата са в неизвестност, но подозирам, че този ще се завърне.