— Може би все пак не е толкова зловещ — изкоментира Азшара, докато гледаше бледото създание, иначе толкова подобно на нощен елф. — И само тези пречат на моя свят да достигне съвършенството?
Капитан Варо’тен се намръщи.
— Разбира се има и някои от нашия народ, господарке. Объркани или подведени. Научих за двама, които Ваше Величество може би ще намери за интересни. Простете ми, ако образите са неясни, но те идват от умовете на други, предадени на мен.
Азшара се вгледа в новите фигури. Единият бе завързал косата си на опашка и носеше черно, а другият я пускаше свободно и дрехите му явно бяха с цвят на пръст. Двете лица обаче бяха толкова близки, че за момент тя реши, че са на един и същи нощен елф.
— Близнаци, кралице моя — обясни той. — Братя.
— Близнаци… колко възхитително. — Тя прокара пръсти по менящите се образи. — Но са толкова млади… със сигурност не са водачи.
— Очевидно са могъщи магьосници, но не, никой от тях не води съпротивата. Това, разбира се, се пада на благородния лорд Рейвънкрест.
— Скъпият Рейвънкрест… Винаги съм го смятала за най-ценния ми слуга, а ето как ми се отплаща.
Капитан Варо’тен пусна глобуса и го върна на кралицата. С очи, останали в сянка под дебелите му вежди, той й каза:
— Замъкът Блек Руук винаги е завиждал на двореца, Светлина на Светлините.
Тя се нацупи за миг.
— Реших, че лорд Рейвънкрест ме е разочаровал, Варо’тен — обяви накрая Азшара. — Можеш ли да поправиш това?
Той не показа и следа от изненада.
— Цената ще бъде огромна… но е възможно да го сторя, ако такова е желанието ви.
— Най-силното в момента, скъпи капитане.
Азшара погали бузата му нежно, а после рязко обърна пантерата си и се насочи обратно към чакащите ги стражи. Дългата й полупрозрачна рокля се развя около нея.
Офицерът се стегна и се замисли над желанията на повелителката си. Рейвънкрест я беше разочаровал, а в целия Калимдор нямаше по-жестоко престъпление.
— Ще бъде сторено, кралице моя — промърмори той. — Ще бъде сторено. Оставиха Сурамар далеч зад гърба си и продължиха да притискат демоните в посоката на Зин-Азшари. Могъщата магия на Ронин започна настъплението, но сега именно лунната стража на Илидан и войниците на фронта поемаха на раменете си бремето да смазват опитите на демоните да отстоят позицията си.
Ронин не позволи успехът му да го успокои. Макар и да си даде няколко мига за възстановяване, не след дълго той също се възползваше изцяло от предимство, за да нанася поражение след поражение сред редиците на Пламтящия легион. Представяше си всеки демон, когото поваляше, като именно онзи, който би могъл да нарани семейството му, ако се провалеше. Вече не го интересуваше какъв ефект ще има присъствието му в това време върху войната. Ако Пламтящият легион бъдеше напълно унищожен тук, тогава нито той, нито Немъртвите пълчища щяха някога да бележат света от бъдещето.
Брокс също бе преминал точката на колебание. Той беше оркски войн, а оркските войни се биеха. Ветеранът оставяше другите да се тревожат за последствията. Интересуваше го само това, че той и брадвата му копнеят за демонска кръв.
Армията на нощните елфи проби линиите на Легиона в центъра. Лунната стража пък избиваше враговете по фланговете. Ередарите и властелините на ужаса все още удряха от време на време, но това не беше нещо, което силите на Илидан да не можеха да поемат с лекота.
— Избутваме ги към възвишенията на Урае! — каза Джарод на Ронин. — Отвъд тях лежи самият Зин-Азшари.
— Добре, че сме намалили силите им толкова много! — отвърна мрачно магьосникът. — Ако имаха достатъчно подкрепления и организация, това щеше да е ужасяващо място за битка! Щяха да имат предимство заради по-високата си позиция!
— Веднъж стигнем ли другата им страна обаче, височините ще са наше предимство!
— Значи колкото по-бързо ги достигнем, толкова по-добре…
Демоните продължаваха да отстъпват на отделни, хаотични групи, без координация помежду им. Ронин не виждаше и следа от Аркемонд. Ако демоничният лорд командваше, Пламтящият легион със сигурност щеше да се бори по-добре от сега. Освен ако…
„Възможно ли е?“ — зачуди се той, стреснат от самата възможност.
— Джарод! Брокс! Трябва да открия Рейвънкрест!
— Върви! — изръмжа оркът, а брадвата му преряза на две бронята на един адски пазач, а после и самия демон.