Но не пантерата беше надала ужасяващия вик. Той бе излязъл от войника, който сега беше нанизан на собствения си меч върху дънера на един огромен дъб. Краката на нощния елф висяха на няколко стъпки от земята. Също като котката, и неговият гръден кош беше методично отворен… заедно с бронята. Повечето от вътрешностите му лежаха сред тревата под него. Устата му зееше широко отворена, а празните му очи бяха точно копие на тези на котката.
Илидан се огледа нетърпеливо, но Малфурион постави здравата си длан върху рамото на брат си и поклати глава.
— Ще сторим това, което каза капитанът. Тръгваме си. Сега.
— Свалете тялото му — нареди Шадоусонг, а лицето му бе загубило част от виолетовия си цвят. Той посочи към близнаците: — Искам незабавно ескорт около тях! — После капитанът се наведе към тях и добави нетърпеливо: — Ако не възразявате, разбира се.
Малфурион бързо попречи на брат си да отвърне на забележката. Двамата покорно се насочиха към хребета и пантерите си, а около тях веднага се появи кръг от войници, като глутница вълци, наобиколили плячка. На Малфурион изведнъж му се видя невероятно иронично, че двамата с брат му владееха повече сила, отколкото всички войници взети заедно, но въпреки това щяха да умрат, ако Джарод Шадоусонг не се бе намесил.
„Все още имаме много да учим — помисли си младият друид, докато се приближаваше към нощния си саблезъб. — Ако не друго, аз със сигурност имам много да уча.“
Но явно демоните нямаше да дадат никому така нужното им време.
Крас бе живял много по-дълго от всички, които го заобикаляха в момента. Издължената му среброкоса фигура загатваше за мъдростта, събрана през годините, но само ако някой се вгледаше дълбоко в очите му, можеше да види намек за истинските мащаби на опита и познанието на магьосника.
Нощните елфи го мислеха за разновидност на собствената си раса, може би някакъв албинос или мутант. Той достатъчно много приличаше на тях, макар и очите му да бяха по-скоро като на джуджетата, тъй като имаха зеници. Домакините му приемаха „деформациите“, смятайки ги за свидетелство за силната му връзка с магията. Крас владееше магическото изкуство по-добре от всички прехвалени лунни стражи взети заедно, и не без основание.
Той не беше нощен елф, нито какъвто и да било друг елф… Крас бе дракон.
И не кой да е дракон, а по-старото „аз“ на левиатана, с когото прекарваше по-голямата част от времето си — Кориалстраз.
Закачуленият магьосник не идваше от далечна земя заедно с червенокосия Ронин, както бяха казали на приятелите си. Всъщност двамата с човека-магьосник принадлежаха на много, много далечното бъдеще — време, в което втората и решаваща битка с Пламтящия легион тъкмо беше приключила. Но пристигането им не бе по тяхно желание. Докато двамата бяха изследвали странна и притеснителна аномалия в планините, тя изведнъж ги бе погълнала и запратила през времето и пространството в древния Калимдор.
И не само тях. Един орк също бе погълнат от загадъчния вихър — ветеранът Броксигар. Народът на Брокс също беше участвал във втората война с демоните и неговият боен лидер го беше изпратил заедно с още един войн да проучат смущаващия кошмар на един притеснен шаман. Попаднал в ръба на аномалията, спътникът на Брокс бе разкъсан на парчета и старият орк нямаше на кого да разчита, когато се озова в миналото.
Случайността беше събрала заедно дракона, орка и човека — всички някогашни врагове. Случайността обаче не им бе осигурила обратен път към бъдещето и това тревожеше Крас повече от всичко друго.
— Отново си мрачен — изтътна драконът.
— Просто се тревожа за предстоящото ти заминаване — каза магьосникът на по-младото си „аз“.
Червеният дракон кимна с огромната си глава. Двамата се намираха върху широките стабилни стени на замъка Блек Руук — внушителната цитадела, от която лорд Рейвънкрест управляваше армиите си. В контраст с ярките, екстравагантни жилища на сънародниците си, благородникът поддържаше обителта си в строг военен стил. Замъкът Блек Руук беше иззидан в твърда черна скала — най-солидната сграда, правена някога. Всички помещения бяха издялани, а не построени. Според мнозина Блек Руук бе непревземаема крепост.