Тримата се издигнаха през мъглата. Крас се взираше напрегнато, но не виждаше нищо отвъд носа на дракона, а понякога даже и дотам. Знаеше, че при толкова слаба видимост на Кориалстраз ще му се наложи да разчита на обонянието и другите си сетива.
— Трябва да свършва някъде — изсумтя червеният. — Ще го намеря, дори да ми отнеме…
На пътя им внезапно се изпречи някакво крилато създание. Гибелният страж се стопи в мъглата в мига, в който видя дракона.
Кориалстраз незабавно се впусна в преследване и Крас и Малфурион бяха принудени да се държат здраво.
— Остави го! — изкрещя магьосникът. — Трябва да стигнем до битката!
Но свирепият вятър, създаван от бесния полет на Кориалстраз, отнесе думите му. Крас удари дракона по врата, но тежките люспи попречиха на другия да го усети.
— Какво ще кажеш за магия? — извика Малфурион. — Само нещо, което да привлече вниманието му!
Крас беше помислил за това, но знаеше, че не бива.
— Ако го стреснем, може да подскочи и да изхвърли един от нас или и двама ни! В тази гъста мъгла ще му е невъзможно да ни хване, преди да сме ударили земята долу!
Принудени да оставят Кориалстраз да продължи с преследването, двамата можеха само да се приведат ниско и да се молят драконът или да хване жертвата си, или да се откаже. Спомняйки си обаче точно колко целеустремен и решителен е бил на млади години, Крас знаеше, че Кориалстраз няма да прекрати гонитбата толкова скоро. Собственото му твърдоглавие сега работеше против всички тях.
Демонът отново се мерна напред. Страховитият рогат войн летеше толкова бързо, колкото му позволяваха огнените криле. Дори той разбираше, че не може да се мери с подобен гигант.
Магьосникът се намръщи. Гибелните стражи не бяха никак глупави, а и виждаха през тази мъгла много по-добре от враговете си. Демонът досега трябваше да е измислил как да се отърве от Кориалстраз, който явно изпитваше затруднения със зрението. Ако чудовищният войн не летеше в почти права линия…
Изведнъж на Крас му просветна.
— Малфурион! Приготви се! Ще бъдем нападнати!
Друидът се огледа наоколо, търсейки враг сред мъглата.
Секунда по-късно бяха посрещнати от мнозина.
Крилати войни се нахвърлиха върху триото от всички страни. Поне половин дузина се появиха под Кориалстраз, удряйки по гърдите и корема му. Други паднаха отгоре в опит да убият или избутат двамата му ездачи. Още няколко прелетяха отпред и отзад.
Драконът изрева и запрати огнен порой срещу тези пред него. Повечето от демоните се разпръснаха, но един беше уцелен директно и от рогатото създание остана само пепел.
Масивната опашка на червения замахна като боздуган и отнесе трима стражи надалеч. Останалите се впуснаха в атака и заудряха с ужасните си остриета, като някои дори успяха да одраскат леко две-три люспи.
На гърба му обаче Малфурион и Крас имаха проблеми. Драконовият магьосник успя да направи бърза магия, която издигна блестящ оранжев щит над тях, но демоните непрестанно го удряха и отслабваха заклинанието.
Нощният елф бръкна в една кесия, завързана на колана му. Извади няколко малки зрънца и ги хвърли срещу най-близките демони. Когато докоснаха всяка от целите си, зрънцата се превърнаха в огромни пипала — увивни растения. Малфурион промълви нещо под нос и лианите се разпръснаха във всички посоки.
Демоните започнаха да разкъсват и режат нападналите ги растения, но лозата израстваше по-бързо, отколкото те можеха да я покосяват.
Няколко зелени пипала се усукаха около гърлото на един страж. Чу се пукащ звук и рогатият войн залитна… а после полетя надолу като камък.
Други демони откриха, че крайниците и по-важно — крилата им — са оплетени. Двама паднаха с писък към смъртта си.
Крас извика, защото един гибелен страж бе успял да премине под щита и го поряза. С блеснали очи магьосникът обви яростта си в една-единствена магическа дума. Демонът нададе вой и плътта му започна да се топи като восък, потичайки през огнената му броня. Онова, което минаваше за кости при Легиона, се разпадна с тракане, а после падна в облаците под тях.
Но гибелните стражи продължаваха да се изсипват от всички страни. Крас започна да мисли, че са стояли в готовност, за да причакат или конкретно дракона, помагал на нощните елфи, или кой да е друг от великите зверове. Иронията, че демоните може и да са забавили предателството на Нелтарион достатъчно дълго, давайки по този начин шанс на драконовия магьосник да успее да стори нещо против него, не му убягна.