Искаше да обясни толкова много неща, че сърцето му се късаше, но магията на Нелтарион му пречеше. Крас можеше да промълви само едно нещо на Малфурион, но то беше достатъчно:
— Другите дракони са пред нас, друиде… и той, без съмнение, води ятото.
Видя, че Малфурион веднага е схванал същината на думите му. Драконите се носеха към битката, сигурни, че владеят сила, способна да унищожи Пламтящия легион.
Не можеха да знаят, че Нелтарион, онзи, който ги води в центъра на сражението, после ще ги предаде…
Няколко мили напред, приближавайки се с бясна скорост към целта си, драконите бяха готови за битка. Нелтарион ги водеше ниско, използвайки силата на Драконовата душа, за да унищожава мъглата. Това удивляваше останалите, включително Алекстраза и другите Аспекти. Никой вече не се съмняваше в невероятните качества на творението му.
И докато летеше към сигурния си триумф, гласовете шептяха в главата на Земния пазител.
„Всичко е почти готово, почти готово!“ — казваха те.
„Скоро, скоро!“ — обещаваха.
Скоро всички щяха да се преклонят пред величието му и всичко на този свят щеше да бъде поправено.
— Какво ще поискаш от нас? — запита го Алекстраза.
„Искам да оголиш гърло пред мен…“ — помисли си Нелтарион, но вместо това отвърна:
— Описах ви магическия кръг! Трябва всички да се подредите в небето според плана! Драконовата душа ще стори останалото!
— Толкова ли е просто?
„Бих искал да ти е по-лесно да коленичиш пред мен…“
— Да, толкова е просто.
Тя не зададе повече въпроси и Нелтарион беше благодарен за това. Умът му беснееше и плямпането й едва не го накара да се издаде.
Драконовата душа — неговата Драконова душа — продължаваше да прочиства пътя пред очите им. Когато Земният пазител се вгледа напред, успя да мерне движение на земята, като от хиляди мравки.
Бяха стигнали до бойното поле. Вече едва сдържаше ехидната си усмивка.
„Търпение… — мърмореха гласовете. — Търпение…“
Да, черният дракон можеше да си позволи да бъде търпелив още малко. Да бъде благороден. Наградата беше толкова велика, че още няколко минути нямаха никакво значение.
Още само няколко минути…
Брокс ги видя пръв. Избърсвайки потта от челото си, след като беше убил един адски звяр, оркът случайно погледна нагоре и видя как първите левиатани пристигнаха над бойното поле. Зяпна за момент и заради своята глупост, за малко не загуби главата си от удара на един адски пазач. Брокс кръстоса остриета с демона и накрая наряза създанието на три парчета. После се огледа наоколо си. За съжаление онзи го нямаше.
Оркът изсумтя. Може Ронин и да не знаеше още за драконите, но със сигурност скоро всички щяха да ги видят.
Брокс реши, че битката току-що е станала многократно по-интересна.
Ронин така и не достигна лорд Рейвънкрест. Благородникът се намираше близо до него, но внезапната промяна на бойното поле принуди магьосника да се концентрира върху предпазване на фронтовата линия от разпадане. Няколко магии, хвърлени бързо една след друга, помогнаха за стабилизирането й, но не можеше да спаси битката сам. За съжаление лунната стража на някои места бе разпръсната твърде много, а на други Илидан ги използваше за източник на сила, така че да може да прави великите си магии.
Братът на Малфурион бе станал още по-безразсъден и причината не се криеше само в ситуацията. Той мяташе магии наляво и надясно като камъни, без да се интересува дали няма да засегне и собствената си армия.
Друга област заплашваше да поддаде. Следвани от гибелната стража, трима инфернали се сблъскаха с войниците там и ги запратиха на всички страни. Адските пазачи се изсипаха през отвора и започнаха да секат и пронизват всичко, което показваше признаци на живот.
Червенокосият магьосник направи жест с ръка, но точно когато завършваше заклинанието си, въпросното място бе разтърсено от експлозия. Инферналите се пръснаха на парчета, а чудовищните войни зад тях паднаха, когато бронята и по-голямата част от плътта им беше разкъсана.
Ако това беше единственото последствие от атаката, Ронин щеше да се радва. Сред мъртвите демони обаче лежаха много нощни елфи, поразени от същото заклинание. Оцелелите крещяха за помощ. Всичко бе окъпано в кръв.
Ронин изпсува, но не защото неговото заклинание се бе провалило. То още чакаше да бъде изречено.