Тиранде се концентрира върху лечението на другата жрица с подновена решителност. Майката Луна отново се отзоваваше на молитвите й. Тя бе изпратила сила, с която дори Пламтящият легион не можеше да се мери.
Сега със сигурност нямаха от какво да се боят…
Драконите се разпръснаха сред небето според плана на Нелтарион, редувайки в подредбата си различните цветове, за да разпределят различните таланти и особености на всяко ято колкото се може по-равномерно. Алекстраза, Изера, Малигос и бронзовата женска се разположиха близо до Земния пазител. Ако Нелтарион бе погледнал към Кралицата на живота, може би щеше да забележи, че очите на Алекстраза непрестанно шарят наоколо, все едно търси някого. В лудостта си обаче черният дракон не беше забелязал дори липсата на най-младия й консорт.
Далеч долу дребните фигурки бяха започнали да забелязват присъствието на драконите. По гущеровото лице на Нелтарион разцъфна голяма зъбата усмивка. Публиката му беше готова.
— Сега — изтътна той. — Нека Драконовата душа се разкрие пред враговете ни долу!
Дребният диск заблестя толкова ярко, че всички бегемоти, освен Земния пазител трябваше да отвърнат поглед от него. Нелтарион не обръщаше внимание на изгарящото усещане в очите си, дотолкова бе запленен от своето творение.
Драконовата душа удари.
Атаката й се появи под формата на мълния от най-чиста златна светлина, по-чиста от слънцето и звездите, по-чиста от луната. Тя помете демоничната орда и напълно изпари Пламтящия легион навсякъде, където удареше.
Демоните нададоха вой. Закрещяха. Разпръснаха се встрани от убийствената светлина, бягаха така, както не бяха бягали от никой враг, дори от нощните елфи. Страхът бе слабо познат за техния вид, но сега го чувстваха с пълната му мощ.
Защитниците първоначално зяпаха с нескрито удивление, толкова тихи, че лесно можеха да бъдат сбъркани със статуи. Дори най-надутите благородници не можеха да останат безучастни пред подобна сила, която правеше контрола им над енергиите на Кладенеца в най-добрия случай смешен.
А сред нощните елфи Ронин клатеше глава и повтаряше:
— Не… не… не…
Малко по-нататък Илидан наблюдаваше епичното унищожение с огромна завист, осъзнавайки, че всичко, което е научил, не представлява и нищожна частица от могъществото, което владеят драконите.
А от другата страна на битката Аркемонд се намръщи, докато чудовищната му армия се сриваше като слама пред една-единствена сила. Вече можеше да усети недоволството на Саргерас и знаеше, че този път не Манорот или Аристократите, а той щеше да понесе гнева на господаря си.
Пламтящият легион все пак се опита да отвърне на удара, макар и напълно безрезултатно. Ередарите и натрезимите насочиха тъмната си магия срещу диска и създателя му, хвърляйки срещу тях заклинания, които трябваше да разтопят Драконовата душа и да изпепелят люспите, плътта и костите на Нелтарион. Те нападнаха всички дракони, търсейки начин да поставят бърз край на този опит да бъдат поразени.
— Време е! — изрева Земният пазител, едва успявайки да потиска лудостта си. — Нека матрицата влезе в действие!
Другите левиатани свързаха ума и силите си. Вече обвързани с диска чрез предишните си приношения, те не чувстваха трудност в това да подхранват Драконовата душа с още повече сила.
Нелтарион запрати енергиите на диска срещу атакуващите заклинатели с подигравателен вик.
Ередарите се разпаднаха на прах с десетки, а писъците им бяха кратки, но много показателни за ужаса, който изпитваха в мига на смъртта си. Властелините на ужаса, които се носеха в небето, паднаха, когато светлината ги изгори. Страховитите демони се превръщаха в обгорени скелети. На други места уорлоците умираха по хиляди ужасяващи начини, защото дискът обърна магиите им срещу самите тях.
Накрая дори най-жестоките демонични заклинатели се разбягаха панически. С тази сила те не можеха да се преборят. Дори страхът им от Саргерас не можеше да спре тяхното отстъпление.
И когато адските пазачи, гибелната стража и останалите видяха как техните братя падат под могъществото на драконите, последните остатъци от куража им се стопиха така, както буквално се стопиха и мнозина от другарите им. Аркемонд изведнъж се озова в ролята на командир без нищо за командване. Заплахите му оставаха нечути, дори след като закла на място неколцина от бягащите около него, за да докаже, че е сериозен.
Лорд Рейвънкрест, яздещ нощната си пантера, изкрещя и посочи към отстъпващата орда.