— Моментът настъпи! За Калимдор и Азшара!
Викът му бе подет от войниците. Армията започна отново да напредва. Войната най-накрая щеше да бъде спечелена.
Само Ронин се поколеба. Само той знаеше истината. Но как да обори това, което останалите виждаха с очите си? Творението на драконите бе направило това, за което теоретично беше създадено.
Той се огледа отчаяно наоколо си за единствения друг, който осъзнаваше опасността, който можеше да му каже какво да сторят.
Но от Крас все така нямаше и следа.
Нелтарион изрева триумфиращо, гледайки как жалките демони се разбягват. Беше доказал на всички могъществото на Драконовата душа и чрез нея — собственото си превъзходство.
А после една от онези, за които знаеше, че ще го предадат, посмя да прекъсне мига на триумфа му.
— Нелтарион! — извика Алекстраза, а гласът й беше напрегнат. — Демоните бягат! Драконовата душа изпълни ролята си великолепно! Сега е времето да прекъснем матрицата и да ги нападнем от всички страни…
— Не! — Той я изгледа яростно. Нито можеше, нито искаше да прикрива лудостта. — Не! Аз ще кажа какво да правим отсега нататък! Аз, не ти, Алекстраза!
Другите Аспекти зяпнаха Земния пазител, все едно го виждаха за пръв път. Малигос изглеждаше много смутен, когато се опита да се разбере с черния левиатан:
— Добри ми приятелю, Нелтарион! Тя не искаше да прояви неуважение! Но сега можем да бъдем по-ефективни, ако…
— Замълчи!
Дискът проблесна по-ярко.
Събраните ята замръзнаха в един миг, а крилете им се вкочаниха насред мах. Те обаче не паднаха; чудовищната мощ на Драконовата душа ги държеше неподвижни във въздуха. Очите им бяха единственият знак, че все още са в съзнание, и всички, с изключение на тези на черните, показваха ужаса, изпълнил ги при разкритието, че един от най-могъщите сред тях се е обърнал срещу им.
— Никой няма да ме предаде! Ще сторя това, което е в правото ми! Съдбата ми ме чака! Тази земя, всички земи ще се преклонят пред моята мощ! Ще прекроя света така, както трябва да бъде!
Ужасният му поглед се спря на битката долу, но не върху Пламтящия легион. Черният бегемот протегна златния диск и изсъска към настъпващите нощни елфи:
— Нека всички видят, че живеят по моята воля!
И силата на Драконовата душа се изля върху защитниците.
Хванати в момента, който трябваше да бъде триумфалната им победа, нощните елфи имаха дори по-малки шансове да се защитят срещу могъществото на диска, макар че реално и те не можеха да сторят нищо. Ярката светлина пробяга през най-предните редици… и те изчезнаха. Само кратките им писъци ознаменуваха преминаването на лъча. Ездачи и нощните им пантери се стопяваха насред скок, безброй войници падаха с всяко мигване на окото.
Щурмуващата армия се разпръсна, когато всички осъзнаха ужаса на случващото се. Сега нощните елфи бягаха в обратна посока на отстъпващия враг, а след тях остана широка местност обгорена земя и кървави парчета плът.
Настана хаос. Нито нощните елфи, нито демоните знаеха какво да очакват. Всички очи се обърнаха към страховитото черно създание, владеещо ужасяващата смърт.
Земният пазител заговори на онези под него и гласът му надви всички други звуци:
— Познайте ме, насекоми! Познайте ме и се молете! Аз съм Нелтарион! Аз съм вашият бог!
Гласовете в главата му сега крещяха и го подтикваха към още унищожения. Този път Нелтарион не им обърна внимание. Той искаше да се наслади на триумфа си, да накара жалките твари долу да се преклонят пред величието му и да признаят могъщата му сила. В крайна сметка можеше да ги унищожи, когато му скимне.
Което всъщност скоро щеше да стори, защото започваха да му омръзват.
— Всички трябва да ми се преклоните! Сега!
Мнозина го сториха, а други останаха прави, объркани и несигурни.
Драконовата душа изтри тази несигурност. Смъртоносната й светлина още веднъж помете редиците на демоните, а после и тези на нощните елфи. Урокът беше достатъчно ясен и оцелелите бързо паднаха на колене.
— Наблюдавах — изръмжа побърканият левиатан. — Видях как вие, жалки буболечки, разрушавахте моя свят! Трябва да има ред! Ще върна света си към съвършенството! Онези, които не са достойни да ми служат, ще бъдат избити!
Лек съсък иззад гърба му накара Нелтарион да се завърти. Въпреки че беше неспособна да помръдне, освен по негово желание, Алекстраза бе успяла да даде лек знак за яростта и презрението си.