Сякаш разпространяваща се чума, по цялото тяло на Нелтарион се появиха ужасяващи отвори. Високите люспи по гърба му се разкъсаха на парчета. Кориалстраз го болеше дори само да гледа това, но черният явно изобщо не забелязваше. Всъщност Нелтарион демонстрираше едва ли не удоволствие от ставащото с него. Очите му запламтяха ярко със сила, огледален образ на диска, и той продължи да се смее, докато под него хаосът се засилваше.
Кориалстраз се стегна и отново опита да спре зловещия левиатан. Той полетя към Нелтарион, подготвяйки се за собствената си смърт. Червеният мълчаливо се извини на Крас, който със сигурност щеше да умре в същия миг, когато и той издъхнеше.
Макар и зает с унищожителната си задача, Нелтарион все пак успя да види завръщането на врага си. Черният дракон насочи Демоничната душа към Кориалстраз с най-близкото подобие на усмивка, което позволяваше гущеровото му лице.
Силата на амулета удари червения и го запрати към земята. Консортът на Алекстраза успя да забави падането си, но мощта на диска беше неумолима.
Той се стовари с разкъсващ тъпанчетата трясък. Дори тогава Нелтарион не се отказа; беше решен да смаже другия титан в земята.
В този миг около Аспекта на Земята се обви пращящо поле от синя енергия, което го принуди да изсъска и да притегли Душата обратно към гърдите си. Черният бегемот изрева яростно, докато търсеше източника на пленничеството си.
Кориалстраз успя да види през насълзените си очи, как към Земния пазител се насочва вълна от движение.
Другите дракони бяха свободни. Разкъсван между битката си с червения и унищожението на повърхността Нелтарион не бе запазил достатъчна концентрация, за да удържи останалите в робство. Сега тази негова грешка даряваше Калимдор с надежда.
Една група бързо се отдели от останалите. Ято от сини фурии започна дивашки да кръжи около пленения Аспект, а най-отпред летеше този, който допреди предателството на Земния пазител бе пръв защитник на плана му.
— Нелтарион! — изрева Малигос. — Приятелю Нелтарион! Погледни в какво си се превърнал! Нещото, което си създал, ще те унищожи! Дай ми го, за да мога да прекратя покварата му!
— Не! — изкрещя в отговор черният гигант. — Ти го искаш! Всички го искате! Знаете колко могъщи може да ви направи! То може да сътвори истински бог!
— Нелтарион…
Но Малигос не успя да стигне по-далеч. Черният дракон изсъска и тялото му се покри с още пламъци. Златното сияние се разпръсна още по-надалеч и прогори клетката, която синият бе хвърлил върху него.
— Не ни оставяш избор, стари приятелю! — изсъска Малигос и се гмурна към другия Аспект. Около тях сините се разположиха в кръг, за да ударят Нелтарион с цялата си сила. Сред всички ята синьото владееше тънкостите на магията най-добре. И сега, най-накрая, мислеше си слабият Кориалстраз, Нелтарион щеше да падне.
Сините дракони се спуснаха към врага си като глутница вълци, готвещи се за убийство. Тъмно кобалтовосиньо сияние обгърна Малигос.
— Тази гнусотия не трябваше да става реалност никога — каза Заплитащият магиите на своя съперник. — И както аз бях ключов елемент в създаването й, честно е, стари приятелю, аз да я изтрия от лицето на този свят!
Чисто бяла дъга полетя към диска. Докато тя се носеше към черния Аспект, стана ясно, че Малигос е казал буквалната истина за намерението си да „изтрие“ Демоничната душа. Навсякъде, откъдето минаваше дъгата, се появяваше празнота. Нито мъгла. Нито небе. Само чиста бяла празнота. Ефектът върху небето се оказа разбира се само временен, но за зловещия диск съдбата със сигурност щеше да бъде постоянна.
Или… трябваше да бъде постоянна. Нито Кориалстраз, нито някой от другите щеше някога да разбере дали магията на Малигос щеше да унищожи диска. Преди дъгата да успее да докосне Душата, Нелтарион се изплю. Плюнката му се превърна в черна и блестяща сфера, която посрещна белотата секунди преди тя да докосне творението му. Сблъсъкът им бе озарен от заслепяващи искри… а после не остана нищо.
Малигос изрева диво и ятото му атакува.
Но Нелтарион реагира по-бързо. Още преди бялата дъга да изчезне, той вдигна Демоничната душа. Вместо златната светлина, която бе опустошила толкова голяма част от земята долу, този път от нея във всички посоки полетяха сиви лъчи.