— Насам! — извика водещата ги жрица. Тя подкара пантерата си по спускащата се просека, а после изчезна за миг зад хълма, по който се движеха до момента.
Другите бързо я последваха, наясно с това, че всяка секунда е важна. Но когато заобиколиха, Малфурион извика:
— Внимавайте!
Идвайки сякаш от нищото, битката изведнъж се пренесе около тях. Отчаяни войници отстъпваха, докато хилещите се демони сечаха с мечовете си през отслабващите им редици. Ездачите едва успяха да не се сблъскат с тях. И по-лошо — променливостта на битката ги накара да застанат лице в лице с врага.
Сестрата начело се опита да отблъсне пламтящото острие на един демон, но се движеше твърде бавно. Чудовищният меч премина през рамото и врата й и тя падна като камък. Нощният саблезъб веднага разкъса чудовището, но за ездачката му не можеше да бъде сторено нищо.
— Господарке! — изкрещя оцелялата жрица. — Спасявайте се!
Тя размени няколко удара с един адски пазач, за да го отблъсне от Тиранде.
Приятелката на Малфурион обаче не се отдръпна от битката. С ярост, която напомни на Крас за някой от неговата раса тя се притече на помощ на спътницата си, забивайки острието си под бронята на демона. Адският пазач се свлече и линията на защитниците за кратко отново се укрепи.
— Трябва да достигнем Ронин и лорд Рейвънкрест! — напомни им Крас.
Но въпреки усилията им, те бяха избутани в обратна посока от морето, от тела. Магьосникът направи заклинание, което запрати падналите мечове на демоните срещу други чудовищни войни. Попаднали под кръстосаната атака на нощните елфи и омагьосаните остриета, множество демони измряха.
Усилието коства на Крас повече сили, отколкото очакваше. Слабостта на Кориалстраз отново засягаше и него. По-младото му „аз“ беше изчерпало всичките си резерви срещу Нелтарион и връзката между двамата явно дори му бе позволила да източва енергия от магьосника.
Малфурион се оказа по-добър. Той запрати прашен циклон срещу Пламтящия легион, който принуди демоните да замахват с мечовете си на сляпо, с надеждата, че ще уцелят нещо. Войниците пронизваха обърканите чудовища с лекота.
Съсредоточен върху напиращите нашественици, Крас не обърна внимание на небето; благодарение на Нелтарион не виждаше причина някой да се тревожи за случващото се там.
Но когато чу пищящия звук и забеляза растящата сянка, магьосникът бързо погледна нагоре, точно на време, за да прокълне невниманието си.
Двата инфернала удариха… и хаосът погълна всичко.
При шеметната скорост, с която се носеха, сблъсъкът на демоните със земята имаше унищожителен ефект. Земетресението обхвана всичко. Войниците бяха запратени във въздуха. Други изкрещяха, защото огромни скални късове, изхвърлени от приземяването на инферналите, ги затиснаха.
Пантерата на Тиранде беше ударена от един такъв снаряд и падна, запращайки жрицата в мелето. Другата сестра се протегна към нея, но едно огнено острие се заби в сърцето й. Малфурион също направи опит да сграбчи приятелката си, но единият от инферналите се надигна от образувания от него кратер и се сблъска с нощния му саблезъб.
Друидът не получи помощ от Крас. Драконовият магьосник висеше зашеметен на седлото си, а едната страна на главата му беше ударена от голям камък. За още по-лош късмет пантерата му се паникьоса от трусовете и побягна настрани, заедно с безпомощния си ездач.
Малфурион най-накрая успя да се измъкне изпод нощния си саблезъб. Инферналът се затича край него — бруталният демон се интересуваше само от масовото клане.
Младият нощен елф започна да си пробива път през тълпата дезориентирани войници, докато не забеляза Тиранде. Тя клечеше насред мелето притиснала ръка към едната страна на главата си. Шлемът й лежеше до краката, а едната му половина беше силно изкривена. Друидът се удиви, че изобщо е оживяла след подобен удар.
— Тиранде! — извика той и протегна ръка към нея. Тя го изгледа с празен поглед за миг, а после я пое. Малфурион я извлече от центъра на битката.
Друидът се насочи с жрицата, облегнала се на рамото му, към някакво по-безопасно, поне за момента, място. Интересуваше го само да я спаси, да я скрие незабавно. Чувстваше се виновен, че я е помолил да дойде, макар че тя вероятно нямаше да бъде в безопасност никъде по бойното поле.