Двайсет и две
Фронтовата линия беше толкова променлива, че и позицията на всички командири на нощните елфи постоянно се менеше. Въпреки това лорд Рейвънкрест правеше всичко възможно да запази реда и морала. Колкото и да беше спорил с благородника в миналото, сега Ронин бе благодарен, че господарят на замъка Блек Руук има толкова силно влияние върху войниците си. Магьосникът не можеше да си представи някой като Десдел Старей да стори нещо подобно.
Рейвънкрест най-сетне забеляза човека. Приближавайки се към Ронин, той извика:
— Магьоснико! Имам нужда от теб там горе, не тук отзад!
— Един от нас трябва да остане близо до вас, господарю!
В действителност Ронин искаше да остане назад, за да чуе всички доклади, които евентуално можеха да пристигнат, но защитата на командира на армията също се беше превърнала в задача от първостепенна важност за него.
— Бих предпочел да беше останал с лунната стража и Илидан! — Рейвънкрест за първи път издаде една малка тайна: — Бих се чувствал много по-спокоен, ако ти поемеш контрола за момента! Младежът е добър, но сега имаме нужда от стабилност, а не хаос! Ще бъдеш ли така добър?
Отпратен по този начин, Ронин просто не можеше да спори. Вече беше усетил, че Илидан изсмуква все по-лудешки енергия едновременно от лунните стражи и от самия Кладенец. След ярката лудост на черния дракон, човекът лесно можеше да си представи младия нощен елф в подобна роля и колкото по-лесно си позволяваше своеволия с магията си, толкова по-близо бе до тази последна крачка.
— Както кажете, господарю!
Магьосникът подкара пантерата си напред, за да намери Илидан. Не беше трудно да открие младия магьосник. Нощният елф стоеше сред защитниците като сигнална кула от сребриста светлина. Сиянието, което носеше около себе си, почти заслепяваше онези, стоящи най-близо до него, но близнакът на Малфурион сам бе до такава степен заслепен от мощта си, че не осъзнаваше как влияе на околните.
Докато Ронин се приближаваше, облеченият в черно заклинател хвърли срещу настъпващата орда поредица от взривяващи се мълнии. Демоните се разхвърчаха във всички посоки, а изпепелените телесни части заваляха дори в близост до магьосника. За съжаления и неколцина войници попаднаха в обсега на магията и умряха по същия ужасяващ начин.
Един от лунните стражи припадна. Илидан изръмжа към останалите и много по-опитните заклинатели овчедушно се преподредиха, за да махнат падналия си другар от магическата матрица.
„Какво си мисли, че прави? — помисли си Ронин. — По този начин скоро всички около него ще измрат!“
Илидан започна да прави нова магия, но после видя човека. Нощният елф се усмихна на Ронин, толкова доволен от работата си, че не забелязваше как останалата част от армията пада.
— Господарю Ронин! Видя ли…
— Видях всичко! Илидан! Рейвънкрест иска аз да поема контрола! Трябва да координираме атаките си и да въведем някакво подобие на ред!
— Да поемеш контрола? — През лицето на нощния елф пробяга опасно изражение. — От мен?
— Да! — Ронин не видя причина да успокоява брата на Малфурион; съдбата на целия му народ, на целия свят може би, беше в техни ръце.
Илидан се подчини с явна горчивина, а после попита:
— Какво да правим?
Магьосникът вече беше мислил над това. За момента искаше изцяло да махне Илидан от матрицата и да даде на лунната стража възможност да се възстанови. С Ронин начело те щяха да са в състояние да помагат и все пак да си почиват.
— Опитах се да се свържа с Крас, но безуспешно! Всичката тази магия може би пречи на контакта! Твоята връзка с близнака ти би трябвало да е по-силна и дълбока! Искам да ги намериш и двамата! Имаме нужда и от тяхната помощ в това!
Очите на магьосника се присвиха — ясен знак, че разбира какво прави човекът. Въпреки това той отново кимна.
— Ще намеря брат си. Не бихме желали да се лишаваме от неговите сили, нали така?
Илидан се отдръпна, преди Ронин да успее да каже нещо. Магьосникът се намръщи, но знаеше, че не може да очаква повече разбиране от буйния младеж.
Неколцина от лунните стражи изглеждаха почти облекчени, когато. Ронин се присъедини към тях. Вече не ги интересуваше, че той е външен; имаше значение само това, че може да ги води добре.
— Трябва да прочистим фронтовата линия горе-долу по начина, по който го сторихме преди — обяви той пред групата. — Свържете се с мен и да започваме…