Капитанът погледна към соченото от орка място и макар явно да не виждаше онова, което Брокс му показваше, го последва безпрекословно.
— Път! Път! — ревеше Брокс към нощните елфи срещу него. Той скочи и видя как ездачът заема позиция. В едната си ръка войникът държеше меча си и юздите на пантерата. Другата се пресегна към колана му… където висеше кинжал, безполезен срещу Легиона. Той го извади и се наведе към командира.
— Внимавай! — извика оркът, но Рейвънкрест не го чу. Шумът на битката беше твърде силен, за каквото и да е предупреждение.
Пантерата на убиеца се раздвижи и го принуди да се забави за момент. Брокс избута няколко войника от пътя си и размаха огромната си брадва високо, с надеждата, че командирът на армията ще го забележи.
Благородникът не го видя… за разлика от предателя.
Очите на убиеца се присвиха и отчаянието по лицето му се засили. После той се хвърли напред.
— Внимавай! — извика Брокс.
Рейвънкрест започна да се обръща към орка. Намръщи се, все едно ненавременното прекъсване го дразни.
Убиецът заби кинжала в задната част на врата му.
Командирът на нощните елфи се сгърчи на седлото. Изпусна меча си и се понечи да сграбчи по-малкото острие, но войникът вече го бе извадил. От раната бликна кръв и опръска царственото наметало на благородника.
Повечето от струпалите се около Рейвънкрест нощни елфи още не бяха осъзнали ставащото. Убиецът хвърли кинжала надалеч и се опита да избяга, но сега морето от тела работеше против него.
Брокс нададе могъщ боен рев и използва плоската част на брадвата си, за да си проправи път до него. Нощните елфи зяпваха, защото оркът изглеждаше напълно подивял. Но той вече не се и опитваше да им обяснява какво става; сега трябваше само да достигне предателя.
Лорд Рейвънкрест потрепери и падна напред. Последователите му започнаха да забелязват. Неколцина се протегнаха, за да уловят командира, преди да е паднал от пантерата си.
Брокс най-накрая успя да си проправи път до падналия благородник.
— Там! Там!
Неколцина го изгледаха объркано. Най-накрая двама решиха да го последват.
Убиецът не можеше да маневрира с пантерата си през масата тела. Той погледна през рамо и видя, че преследвачите му се приближават. На тъмното му лице се появи изражение на обреченост.
Той изкрещя някаква команда на нощния си саблезъб. За ужас на Брокс котката удари с всичка сила един войник, стоящ на пътя й. Докато нещастникът падаше, пантерата захапа друг. Бойците побързаха да сторят път на това, което мислеха за подивяло животно.
Брокс прецени разстоянието и скочи. Приземи се точно зад нощния саблезъб. Оркът замахна дивашки към задницата на животното.
Ударът едва одраска козината, но се оказа достатъчен, за да привлече вниманието на гигантската котка. Животното спря да се подчинява на командите на ездача си и се обърна, за да нападне новодошлия.
Брокс едва успя да избегне свирепите нокти. Нощният саблезъб изсъска ядно, а после се хвърли напред.
Оркът вдигна брадвата и я заби под челюстите на котката. Острието разкъса тъмната козина и кръвта изпръска ветерана. Брокс направи всичко възможно, за да се предпази от падащия отгоре му звяр, тласкан върху оръжието от собствената си инерция.
През лявата ръка на орка премина остра болка. Той погледна натам и видя разкъсана червена плът.
Убиецът се отдръпна, за да удари отново, но когато замахна, нечий чужд меч посрещна неговия.
Джарод изръмжа, защото насочената надолу сила на чуждото острие го накара почти да падне на едно коляно. Предателят се опита да изрита капитана, но той се отдръпна извън досега му.
Шадоусонг обаче не включи в сметките си умиращата нощна пантера. Махайки яростно с лапи и пръскайки кръв навсякъде около себе си, котката се опитваше да удари каквото и да е. Тя перна Джарод със задната част на едната си лапа и го запрати настрани.
Брокс усети, че силите й отслабват и отдръпна брадвата. Нощният саблезъб залитна напред с бълбукащ звук. Предните крака на животното не издържаха тежестта му и то се свлече.
Когато пантерата му умря, нощният елф скочи и се хвърли с извадено острие срещу Брокс. Ветеранът отстъпи крачка назад и двамата се сблъскаха. Убиецът имаше изненадата на своя страна и бързо скочи на краката си, докато оркът се опитваше да запази равновесието си.
— Смърдящо чудовище! — изсмя се войникът. Той замахна с меча и почти отряза ухото на Брокс.