Малфурион бе чул достатъчно. Ръката му се протегна към една от торбичките на колана му.
Без предупреждение две силни ръце се усукаха около неговите и го хванаха здраво. Друидът се опита да се бори, но похитителят беше твърде силен.
Другите сатири го завлякоха към Ксавиус. Водачът се засмя още по-силно, а ужасните му очи се подиграваха на нощния елф.
— Когато великият лорд Саргерас ме захвърли обратно в това измерение, той го стори, за да му доведа онзи, който беше причинил затварянето на първия портал и по този начин забави непростимо неговото величествено пристигане.
Малфурион не каза нищо, но продължи да се бори срещу двата сатира, които го държаха.
Ксавиус се наведе по-близо, а дъхът му облъхна лицето на нощния елф на вонящи вълни.
— Но остави на мен да реша точно как да те заведа при него за твоето наказание. Помислих си, достатъчно ли ще бъде просто да те предам на Великия? — Той се изкикоти. — „Не“, казах си! Моят повелител Саргерас иска Малфурион Стормрейдж да страда колкото е възможно повече, а мой свещен дълг е да се погрижа това да стане…
За ужас на друида гротескната фигура се обърна към Тиранде, която изглеждаше странно дълбоко заспала. Сатирът се наведе, а устата му се озова близо до нейната.
— Стой далеч от нея! — изрева младият елф.
Ксавиус извърна глава, само колкото да погледне към него.
— Да, помислих си. Трябва да страда… но как? Решителен млад мъж, без съмнение готов да се пожертва… но дали би пожертвал другите? Онези, които са му скъпи?
Сатирът погали косата на жрицата с ноктестата си ръка. Малфурион се опитваше да го докопа, да удуши Ксавиус. Никога не беше мразил толкова друго живо същество (ако се изключат демоните), но точно тук и сега друидът с удоволствие щеше да смаже гърлото на някогашния съветник.
Яростта му само забавляваше Ксавиус. Все още наведен близо до Тиранде, сатирът добави:
— Бързо открих, че Малфурион Стормрейдж го е грижа за двама. Единият му беше като брат… не, чакай!… той му е брат, даже близнак! Близки като деца, сега те бяха израснали различни в интересите и копнежите си. Но разбира се Малфурион все пак обича силно своя скъп роднина Илидан… дори самият Илидан да е започнал да изпитва завист към онзи, на когото тя гледа с повече благосклонност…
— Имаш мен! Остави ги на мира!
— Но къде ще бъде наказанието в това? — запита Ксавиус и се надигна. Изражението му стана жестоко. — Къде ще отиде отмъщението? Нима може да има по-ужасна болка за теб от това да изгубиш не само единия от тях, но и двамата? — Той се изсмя. — Брат ти вече е изгубен за теб, макар и ти още да не го знаеш, Малфурион Стормрейдж. Тази красавица обаче бе много по-трудна за откриване. Благодаря ти, че помогна, като я доведе при нас…
И докато сатирите, приковали ръцете му, се засмяха заедно с господаря си, младежът се прокле, че е помолил Тиранде да им помогне. По този начин я беше предал на тези чудовища.
— Не! В името на Елун, няма да ви позволя!
— Елун… — Ксавиус произнесе името с презрение. — Има само един бог… и името му е Саргерас.
Той щракна с пръсти и другите притиснаха друида на колене. Сатирът пристъпи към него на чаткащите си копита. Всяка стъпка отекваше в главата на Малфурион.
После внезапно през мъглата в ума му проби един глас, който не се различаваше толкова много от неговия собствен: „Братко?“
— Илидан? — изрече той, преди да успее да се спре.
— Да — отвърна Ксавиус, смятайки, че въпросът на пленника му се отнася до нуждата от обяснение какво е сторил сатирът на неговия близнак. — Той беше доста лесен. Той я обича не по-малко от теб, Малфурион Стормрейдж… и никога няма да приеме, че тя е избрала теб…
„Илидан обича Тиранде? — Друидът знаеше, че брат му го е грижа за нея, но не и до тази степен. — Но тя обича… мен?“
Твърде късно си спомни, че в момента брат му долавя мислите му. Яростта и срама на Илидан от това разкритие го обгърнаха изцяло. Той се разтресе от силата на емоциите на брат си.
Ксавиус отново не доразбра ставащото.
— Такава изненада? Колко прекрасно е да чуеш, че си спечелил любовта й, но колко е ужасно да знаеш, че заради нея тя ще страда повече от всеки друг на този свят, освен теб!
„Илидан! — извика Малфурион към брат си. — Илидан! Тиранде е в опасност!“
Вместо притеснения обаче, усети само презрение от магьосника: