Выбрать главу

Най-накрая те се отскубнаха и оставиха кървава следа по чудовищния му крайник. Той преглътна и бързо позволи на ръката си да се върне към първоначалната си форма. Болката бавно намаля и изчезна.

Крас не обърна внимание на раната си, а вместо това огледа своя трофей. С очи, които виждаха по-добре от тези на всеки нощен елф, той търсеше и най-дребното несъвършенство.

— Знаеш, че каквото и да ни е засегнало, не ти позволява да се върнеш към естествената си форма повече, отколкото дава на мен да се превърна в нещо различно от дракон — назидателно изтътна Кориалстраз. — Рискуваш твърде много, като правиш такива опити.

— Беше необходимо — отвърна Крас. Той обърна люспите наобратно и се намръщи. — Тази е напукана — измърмори и остави парчето да се понесе по вятъра. — Но другата е перфектна.

— И какво възнамеряваш да правиш с нея?

— Трябва да ми се довериш.

Драконът премигна.

— Някога да съм правил друго?

Магьосникът взе малката люспа и отиде до мястото, където Кориалстраз бе махнал своята. Местността все още беше червена и мека, а също и достатъчно широка, за да е лесна мишена за всеки достатъчно добър стрелец.

Крас прошепна думи, по-стари от драконите, и натисна люспата си директно в центъра на откритото място.

При допира тя заблестя в ярко жълто. Кориалстраз изхриптя, но не реагира по друг начин. Очите на дракона напрегнато наблюдаваха какво върши приятелят му.

Крас повтаряше древните думи отново и отново, всеки път малко по-бързо. Люспата запулсира и с всяко проблясване сякаш порастваше. Само след секунди беше станала почти идентична с тези около нея.

— Чувствам я… нормално — изкоментира левиатанът.

— Надявам се да е повече от това. Както сега аз нося част от теб с мен, така и ти носиш част от мен със себе си. Надявам се свързващите магии да ни осигурят някои от преимуществата, които имаме, когато в действителност сме заедно.

Кориалстраз разпери криле.

— Има само един начин да разберем.

Крас не можеше да спори — за да открият дали магията наистина работи, трябваше да се разделят.

— Тогава ти пожелавам всичко най-хубаво, добри ми Кориалстраз.

Огромният звяр сведе главата си ниско.

— И аз на теб.

— Алекстраза…

— Ще й кажа за теб и желанията ти, Крас. — Драконът внимателно изгледа дребната фигурка. — Имам известни подозрения за естеството на връзката помежду ни, но уважавам нуждата ти да я пазиш в тайна от мен. Нещо, което осъзнах бързо обаче, е че ти я обичаш също колкото мен. Точно колкото мен.

Крас не каза нищо.

— Ще ти кажа дали тя е добре колкото мога по-бързо. — Драконът се премести до ръба на укрепленията и погледна към небето. — До скоро виждане, кръв моя…

И с тези думи аленият титан скочи в небето.

Кръв моя… Крас се намръщи на избора му на думи. За драконите подобен израз означаваше близка връзка. И не просто другар или част от същия клан, а още по-близка, като братя от едно и също люпило или родител и дете…

Или… едно и също създание с две тела…

Крас познаваше себе си по-добре от всекиго. Не се съмняваше в интелигентността на по-младото си копие. Кориалстраз вече почти се бе добрал до истината и магьосникът нямаше представа какво може да означава това за двамата.

Внезапно го обзе слабост. С бързо насълзяващи се очи той затърси люспата на Кориалстраз. В мига, в който я сграбчи, част от болката и немощта го напуснаха. Но това не беше достатъчно — трябваше да я държи по-близо до себе си, за да има някаква полза от нея.

Драконовият магьосник откри гърдите си за хладния нощен вятър и постави люспата върху кожата си. Отново промълви древните думи и призова сили, които никой нощен елф не би могъл да разбере, а още по-малко да овладее.

Около люспата заблестя същата златиста аура. Крас потрепери и залитна.

Също толкова бързо, колкото се бе появило, сиянието изчезна. Той погледна гърдите си, които сега бяха покрити с дара, даден му от по-младото му „аз“ на раздяла.

Все още усещаше лека умора, но и тя, и слабата болка, които изпитваше, бяха нещо, което Крас с лекота щеше да понесе. Сега поне можеше да върви сред другите и да не чувства жалостта им. Да застане редом с тях срещу демоните. Магьосникът се зачуди защо не се е сетил за това много по-рано… а после си спомни, че всъщност се е сетил, но не му бе минало през ум да задейства плана си, докато Кориалстраз не беше обявил намерението си да потърси другите дракони.