Още докато другите сатири осъзнаят, че са атакувани, един от онези, държащи Малфурион, се разтърси диво и после падна по очи. Нова стрела, подобна на първата, беше забита между лопатките му.
Друидът използва вече свободната си ръка, за да бръкне в една от кесиите и да запрати съдържанието й в лицето на другия си пазач. Сатирът закри очите си с длани и нададе вик, защото една от билките, събрани от Малфурион под надзора на Ценариус, започна да прогаря плътта му. Той залитна на една страна, напълно, забравил пленника си.
Друидът не се обърна да види спасителя си, а вместо това извади кинжала си и преряза гърлото на ослепеното създание. Докато сатирът се свличаше безжизнено, Малфурион използва вятъра, за да насочи острието му и го хвърли към Ксавиус.
Макар и ранен, бившият Аристократ избягна кинжала с лекота. Погледът му за миг прехвърча към тримата, които се опитваха да удържат портала, а после той се изсмя и отново сграбчи Тиранде.
Трета стрела се заби на сантиметри от копитото му. С блеснали очи Ксавиус махна към сатирите, които не бяха заети с портала.
Двама се засилиха към Малфурион, а другите — към неизвестния стрелец. Друидът отново брънка в кесията си и хвърли малко сферично семе към едно от нападащите го създания.
Сатирът отстъпи и го остави да падне пред него. Но още докато усмивката се разстилаше по лицето му, семето се разтвори и от него излетя някакъв бял прах, който го погълна. Чудовището започна да кашля и да киха толкова силно, че накрая падна на колене. Но дори тогава страданията му не се облекчиха.
Малфурион хвърли второ семе към другия, но не уцели. Сатирът скочи върху него, а ноктестите длани се насочиха към гърлото му. Друидът видя зад гърба му как Ксавиус се опитва отново да вдигне Тиранде, но раната най-сетне беше запознала да го изморява; накрая той просто започна да я влачи към портала със здравата си ръка.
Уплашен, че чудовището ще успее въпреки раната си, нощният елф бързо прерови ума си за магия, с която да премахне непосредствената опасност. Сатирът отгоре му се изсмя подигравателно и ноктите му издраскаха кожата под брадичката на Малфурион. Рогатото създание започна да мълви нещо и друидът почувства как около врата му се надига ужасна горещина, сякаш там се оформя някаква задушаваща яка.
И в този миг сражението се пренесе върху хълма.
Нощни елфи и демони, вкопчени в битка, нахлуха в местността. Отстъпващите войници се сблъскаха с Ксавиус и товара му. Сатирът изръмжа и само с нокти успя да обезглави изотзад един нещастен боец.
Но дори това изчадие не можеше само да спре наплива. Хаосът помете всичко. Сатирите, отворили портала, едва успяваха да го поддържат стабилен.
Що се отнася до Малфурион, той бързо губеше въздух. Ухиленият урод над него вдигна ноктестата си ръка с очевидното намерение да отвори гърдите на друида с един замах. Бъркайки отчаяно в кесията си, младежът сграбчи първото нещо, което намери, и го хвърли в отворената уста на врага си.
Рогатото създание се отдръпна рязко с разширени очи и изплашено изражение. В същия миг усещането за задушаване изчезна. Сатирът се препъна, очите му започнаха да се подуват. Малфурион усети как от демоничната фигура започва да се излъчва огромна горещина.
Борещото се създание бе обхванато от пламъци, които бързо го погълнаха. То крещя, докато тялото му почерняваше и огънят ядеше плътта му.
Друидът се задави от погнуса и покри носа и устата си. По време на последната им среща, Ценариус му беше показал как да овладее горещината, съдържана в семената и плодовете на някои растения, и да я увеличава хилядократно. Очевидно хвърленото от Малфурион семе беше едно от тези, предварително подготвени за целта.
Едва няколко секунди след като погълна растението, създанието се срина, оставяйки след себе си само няколко обгорени кокала. Малфурион никога не беше оценявал истински някои от наставленията на своя шан’до, но сега видя, че всичко, което му бе показал Ценариус, крие мощ в себе си. Явно наистина нямаше по-могъща сила от тази на природата.
Той отново погледна към Ксавиус. Един от другите сатири беше отишъл да помогне на водача си и сега двамата влачеха Тиранде след себе си. Когато обаче някогашният съветник се обърна и видя, че друидът тича срещу него, остави слугата сам да продължи и се приготви да посрещна нощния елф.