Той се вгледа в младото момиче, което явно беше рискувало собствения си живот, за да спаси Тиранде. На твърде малко сезони за послушница, тя все пак бе използвала цялото си умение с лъка, бе направила всичко по силите си, въпреки сатирите и демоните.
Докато си мислеше за това и я гледаше как плаче, Малфурион почувства как всичките му емоции, свързани с Тиранде, отново се надигат. Той се вгледа в бурята без колебание, налагайки волята си на вятъра и облаците… всяка част от природата, която участваше в това дяволско представление.
Вятърът промени посоката си. Дъждът все така се изливаше, но сега сякаш намаля там, където бягаха нощните елфи, и се усили върху отстъпващите през изпепелените от Нелтарион земи сили на Пламтящия легион. Главата го болеше, докато се бореше с желанията на времето и го принуждаваше да фокусира цялата си ярост върху демоните.
Дъждът над него секна. Бурята се премести в посоката на Зин-Азшари…
Малфурион си пое дъх облекчено. Беше успял…
Нощният елф се отпусна в хватката на дракона. Някъде отгоре Крас извика:
— Браво, друиде! Браво!
Трябваше да е поразен от това, което беше постигнал току-що, при това не веднъж, а два пъти. Със сигурност дори Ценариус би бил. Но всичко, за което Малфурион можеше да мисли в момента, бе неуспехът му да спаси Тиранде.
А само това имаше значение.
Бурята продължи три дни и три нощи. Тя отблъскваше Пламтящия легион все по-назад с неумолимостта, дадена й от нейния създател. По времето, когато спря да вали, чудовищните нашественици се намираха само на два дни път от Зин-Азшари.
За съжаление нощните елфи не можаха да ги последват твърде далеч. От другата страна на вулканичния регион, създаден от Нелтарион, защитниците се опитваха да се погрижат за собствените си рани и да се прегрупират. За мнозина разрухата, причинена от бурята, Демоничната душа и всичко останало, бледнееше пред смъртта на лорд Рейвънкрест.
Нямаше как да му устроят подобаваща погребална церемония, но командирите на нощните елфи сториха всичко по силите си. По настояване на лорд Десдел Старей, каруца, теглена от шест нощни саблезъба, премина през по-голямата част от армията. Върху нея бе положен мъртвият благородник, а ръцете му лежаха скръстени върху знамето на неговия клан. Тялото му бе заобиколено от нощни лилии. Група войници от замъка Блек Руук проправяха пътя на каруцата. Друга група отзад следеше никой от хлипащата тълпа да не се опитва да докосне тялото, за да не би то да падне. По продължение на целия преход тръбачите надаваха жалния си вой, за да предупредят онези напред, че тъжната процесия приближава.
Щом всичко това приключи, тялото на Рейвънкрест бе поставено редом до всички онези, които бяха умрели същия ден, на известно разстояние от лагера на оцелелите. На Малфурион се падна да измоли от Кориалстраз ужасната услуга, но драконът склони с готовност.
Когато стотиците нощни елфи се бяха приближили достатъчно, за да виждат, но не толкова, че да са в опасност, консортът на Алекстраза избълва единствения огън, който със сигурност щеше да гори, независимо от влагата, покрила всичко.
Щом телата на лорд Рейвънкрест и останалите бойци се превърнаха в пламтящ вихър, Малфурион потърси уединение. Имаше обаче друг, който не искаше да го остави сам — младото момиче, което бе опитало да спаси Тиранде. Шандрис, както се беше нарекла, постоянно го тормозеше с въпросите си кога смята да потегли в търсене на жрицата. За съжаление младият нощен елф нямаше отговор за нея и накрая накара другите сестри да я вземат под крилото си, ако ще и само за да не се спъва постоянно в нея.
Лорд Старей, обявен за командир от сподвижниците си, претърси армията за предатели. Двама войници, свързани с убиеца, бяха екзекутирани след безплодни разпити. С това Старей сметна случая за приключен и се прехвърли към следващата фаза на битката.
Крас и Ронин, в компанията на Брокс и Джарод Шадоусонг, се опитаха да убедят новия водач на армията за нуждата да се обърнат към другите раси и да създадат обединена сила, но молбите им попаднаха на уши, по-глухи отвсякога.
— Рейвънкрест каза последната си дума по този въпрос и аз ще почета паметта му — рече слабият благородник и смръкна от белия си прашец.
Това приключи дискусията, но не и тревогите. На Пламтящия легион нямаше да му трябва много време, за да се възстанови, и Аркемонд щеше бързо да го прати обратно срещу нощните елфи. Никой не се съмняваше, че демоничният командир ще ги нападне с ярост, по-жестока от всичко, срещу което защитниците се бяха изправили до момента.