И даже ако нощните елфи успееха да задържат нашествениците и дори да ги избутат до самите порти на Зин-Азшари, нищо от това нямаше да има значение, ако порталът останеше отворен и Аристократите и чудовищата съумееха да го уголемят. Хиляда по хиляда демона можеха да измрат и нощните елфи щяха да атакуват дори самия дворец… по всичко щеше да е безсмислено, ако Саргерас пристъпеше в техния свят. Той щеше да помете армията им с махване на ръце, с един по-свиреп поглед.
И този едничък факт помогна на Крас да вземе решение. Другите се събраха с него и той обяви единствената алтернатива пред съдбата, която в момента изглеждаше напълно неизбежна.
— Рейвънкрест грешеше — настоя той, предизвиквайки паметта на мъртвия. — А Старей е сляп. Без съюз между всички раси, Калимдор… светът… е загубен.
— Но лорд Старей няма да говори с тях — отбеляза Джарод.
— Тогава ние трябва да го сторим вместо него… — Магьосникът огледа всеки един от тях. — Засега не можем да разчитаме на драконите… ако изобщо някога отново стане възможно. Кориалстраз отиде, за да види какво е станало с тях, но се боя, че докато Нелтарион притежава диска, те не могат да сторят нищо. Така че ние трябва да отидем при джуджетата, таурените, фърболгите и трябва да ги убедим да дойдат на помощ на онези, които биха презрели подкрепата им.
Ронин поклати глава.
— Другите раси може да не видят смисъл да се съюзяват с онези, които не по-малко от Пламтящия легион биха се радвали да ги видят унищожени. Говорим си за векове на омраза, Крас.
Слабият магьосник кимна мрачно, а погледът му се насочи в посоката на невидимата столица.
— Тогава, ако случаят наистина е такъв, ние всички ще измрем. Независимо дали от остриетата на Пламтящия легион, или от злата сила на Демоничната душа, всички и със сигурност ще умрем.
Никой не можа да оспори думите му.
От цялата група само Малфурион не присъстваше на събранието; през последните няколко дни той ловуваше. Това започна като план, отчаян план, и имаше само един, който бе достатъчно луд, за да се присъедини към него. Друидът искаше да тръгне след Тиранде. Може би все още имаше шанс да я спаси от злото на демоните. Само един сред хилядите в армията можеше да види нещата в същата светлина като него и Малфурион бе прекарал всичкото това време в търсене на предполагаемия си партньор в тази самоубийствена задача.
Но от брат му Илидан нямаше и следа.
Накрая той се приближи към лунната стража. С твърдението, че търси съвета на близнака си за приближаващото настъпление, друидът помоли за аудиенция при най-висшестоящия и възрастен от магьосниците.
Плешивият нощен елф вдигна брадатото си лице при приближаването на Малфурион. Макар лунната стража все още да изпитваше недоверие към призванието му, те уважаваха ужасяващите резултати от магиите му.
— Здравей, Малфурион Стормрейдж — изрече заклинателя и стана. Беше седял на камък, четейки свитък, който без съмнение съдържаше някакво мистично познание за собствения му занаят.
— Простете ми, Галар’тус Ривъртрий3. Търся брат си, ала не мога да го намеря.
Галар’тус го изгледа смутено.
— Нима новините не са те достигнали?
Напрежението на Малфурион се покачи.
— Какви новини?
— Брат ти… изчезна. Потегли на разследване към вулканичните региони, създадени от дракона… но така и не се завърна.
Друидът зяпна невярващо.
— Илидан е отишъл там сам? Без пазачи?
Магьосникът сведе глава.
— Можеш ли да се сетиш за някой, който би могъл да спре близнака ти, господарю друид?
Малфурион всъщност не можеше.
— Кажете ми всичко, което знаете.
— То е малко. Той потегли през нощта, след като бурята отшумя, с обещанието, че ще се върне преди изгрев. Вместо това два часа преди това пантерата му се върна без него.
— Имаше ли… как беше звярът?
Галар’тус не можеше да го погледне.
— Нощният саблезъб изглеждаше проскубан… и имаше малко кръв по него. Опитахме се да я проследим към твоя брат, но местността все още е пропита с твърде много магия. Лорд Старей каза…
— Лорд Старей? — Малфурион се разстройваше все повече и повече. — Той знае, но аз не съм бил уведомен?
— Командирът каза, че не можем да губим време за някой, който със сигурност е мъртъв. Усилията ни трябва да бъдат концентрирани върху живите. Твоят брат е излязъл по собствено желание. Съжалявам, Малфурион Стормрейдж, но това е финалното решение на Старей.