И виждаше всичко това с изкуствени очи от черен кристал, през чийто център преминаваха рубинени ивици.
Знакът, по който всички, които някога го бяха познавали, щяха да си спомнят името му… и да познаят нов страх.
Лорд Рейвънкрест стоеше пред високия каменен стол, от който обикновено издаваше заповедите си, лице в лице със събраните командири. Висок дори сред двуметровите нощни елфи, той имаше дълго и тясно лице, много подобно на черната птица, чието име носеше. Туфестато брада и суровите очи му придаваха излъчване едновременно на мъдрост и мощ. Носеше сиво-зелената броня на войниците си, но високият му ранг личеше ясно по широката златна пелерина и шлема с червен гребен и стилизирана глава на гарван, наведена надолу.
Зад стола висяха двете знамена на дома му — квадратни лилави платна с черен птичи силует в средата. Гербът на Дома Рейвънкрест се бе превърнал в истинския символ на защитниците и някои говореха за благородника по начин, доскоро използван само за кралицата.
Но самият лорд Рейвънкрест не беше сред тях и докато Малфурион слушаше, напрежението му относно посоката, в която се насочваше контраатаката, растеше.
— Вече е ясно — подчерта брадатият нощен елф, — че целта ни трябва да бъде Зин-Азшари! Там се появиха тези чудовища и там трябва да ударим!
През множеството събрани командири премина вълна от одобрителни възгласи. Да ударят врага на най-важното място. Без Зин-Азшари, която да ги подсилва, демоните, излезли на бойното поле, лесно щяха да паднат.
Рейвънкрест се наведе към публиката си.
— Но ние не сме изправени само срещу чудовища от отвъдното! В Зин-Азшари ни чака най-двуличният възможен враг — собственият ни вид!
— Смърт на Аристократите! — изкрещя някой.
— Да! Аристократите! Именно те, водени от съветника на кралицата лорд Ксавиус, те доведоха това бедствие при нас! И те трябва да посрещнат мечовете и копията ни, за да платят за това престъпление! — Изражението на благородника стана още по-мрачно. — А което е още по-чудовищно, не друг, а те държат в плен нашата скъпа Азшара!
Това предизвика яростни изблици. Неколцина закрещяха:
— Благословена да е Азшара, Светлината на Светлините!
Току до Малфурион някой прошепна:
— Дори сега са слепи за истината.
Той се обърна и видя червенокосия магьосник Ронин. Макар и с около стъпка по-нисък, странният на вид чужденец бе много по-набит от него и изглеждаше не по-малко войн, отколкото майстор-заклинател. Тъй като беше единственият човек сред тях — всъщност единственият човек където и да било, доколкото знаеше Малфурион — Ронин предизвикваше коментар със самото си съществуване. Нощните елфи — надменни и изпълнени с предразсъдъци по отношение на другите раси, се отнасяха с уважение към него заради силата му, но малцина биха го поканили в дома си.
А гротескното и брутално на вид създание до него, високо почти колкото Малфурион, но с конструкция на мечка, имаше още по-малък шанс да получи подобна покана. На гърба му беше завързана двуостра бойна брадва, която изглеждаше като направена изцяло от дърво, но по някаква причина блестеше като стоманена.
— Тези, които не виждат истината в битката, маршируват доброволно към поражение — изсумтя през бивните си зеленокожият войн, а философските му думи контрастираха с дивашкия му вид.
Броксигар — или Брокс, както предпочиташе да го наричат — поклати глава пред непомръкващата отдаденост на нощните елфи към кралицата им. Циничната усмивка на Ронин в отговор на думите на орка само прибави още към безпокойството на Малфурион за това как точно изглежда народът му в очите на тези чужденци. Те с лекота виждаха това, което малцина сред расата му, с изключение на него, можеха — че Азшара няма начин да не знае какво се е извършвало в двореца.
— Ако знаехте какво е била тя за нас — измърмори нощният елф, — щяхте да разберете защо е толкова трудно за тях да приемат предателството й.
— Няма значение какво мислят — намеси се Илидан от мястото си точно пред тях. — Те ще нападнат Зин-Азшари, независимо от това и крайният резултат ще е един и същ. Никакви демони.
— А какво ще стане, ако Азшара се изправи пред тях и им каже, че е поставила демоните и Аристократите под контрол и всички вече са в безопасност? — отбеляза Ронин. — Ако каже на народа си да свали оръжията, защото битката е свършила? И какво ще правим, ако в този миг Пламтящият легион се спусне върху Рейвънкрест и останалите, докато кралицата се смее на глупостта им?