Илидан нямаше какво да отговори на това, но Брокс имаше. Той сграбчи дръжката на кинжала си и замърмори под нос:
— Ние знаем за предателството й. Знаем. Можем да се подсигурим, че тази кралица няма да изиграе някой номер…
Ронин наклони закачулената си глава, докато обмисляше това предложение, а лицето на Илидан не издаде мнението му по тази мрачна тема. Малфурион се намръщи, оказал се раздвоен между останките от предаността си към Азшара и осъзнаването, че в крайна сметка някой трябваше да убие кралицата, ако светът се надяваше да преживее тази чудовищна инвазия.
— Ако и когато му дойде времето, ще сторим каквото трябва — отвърна той накрая.
— А това време се приближава все по-бързо.
Крас се промъкна през задната част на залата и се приближи към тях. Всички замлъкнаха. Бледият тайнствен магьосник се движеше с повече сигурност и изглеждаше здрав, но драконът, от който той явно извличаше сила, със сигурност не можеше да се намира в коридора отвън.
Ронин незабавно отиде при него.
— Крас, как е възможно това?
— Направих необходимото — отвърна драконовият магьосник и разсеяно докосна трите малки белега на лицето си. — Трябва да знаеш, че Кориалстраз ни напусна.
Макар и новините да бяха неочаквани, все пак ги смутиха силно. Без дракона, нощните елфи щяха да разчитат на малката им група дори още повече.
От другия край на помещението лорд Рейвънкрест продължаваше с речта си:
— Веднъж стигнали там, втората сила под командването на лорд Десдел Старей ще се намеси от юг и ще ги притиснем от две страни…
Застанал до пиедестала, един много слаб нощен елф, облечен в същата броня като Рейвънкрест, но с наметало в преплитащи се зелени, оранжеви и лилави ивици, кимна на командира си. Шлемът на Старей имаше дълъг блестящ гребен от козина на нощен саблезъб и беше инкрустиран с множество малки кристални звезди. В центъра на всяка от тях имаше по едно златно кълбо — изключителна безвкусица, поне според странниците, но пък харесвана от съмишлениците на Старей. Самият нощен елф изглеждаше така, сякаш постоянно зяпа с презрение над острия си нос всеки, към когото погледнеше… освен тези от обкръжението му, разбира се. Десдел Старей знаеше колко е важно да се закрепи към Дома Рейвънкрест.
— Със сигурност трябва да се движим бързо, да — добави без особен смисъл командирът. — Да ударим в сърцето, да. Демоните ще избягат от страх пред остриетата ни и ще се молят за милост, която няма да им дадем.
Той се пресегна към кесията на колана си и извади кутийка с бял прах, от която вдиша.
— Небесата да са ни на помощ, ако това конте някога стане водач — измърмори Ронин. — Бронята му блести, сякаш току-що е била изкована. Тоя бил ли е някога на война?
Малфурион се намръщи.
— Малцина от нашия вид са били. Повечето предпочитат да оставят това „неприятно“ занимание на лорд Рейвънкрест, лунната стража и местните войски. За съжаление по време на криза кръвните линии са определящи за разпределението на ранговете.
— При хората не е по-различно — каза Крас, преди Ронин да успее да отговори.
— Да ударим в сърцето на врага, при това бързо — съгласи се Рейвънкрест. — И трябва да го сторим, преди Аристократите да успеят да отворят пътя за още демони…
За изненада на Малфурион и останалите, Крас пристъпи напред и прекъсна командира:
— Страхувам се, че вече е твърде късно за това, господарю.
Неколцина от нощните елфи се засегнаха от намесата на едного, който не беше от техния вид. Крас не им обърна внимание и се насочи към пиедестала. Малфурион забеляза някои дребни неща, които свидетелстваха, че магьосникът все още се чувстваше слаб. Каквото й да беше сторил, което да му позволи да се движи свободно без дракона, не го бе отървало напълно от мистериозната му болест.
— Какво? Какво искаш да кажеш, магьоснико?
Крас се изправи пред Рейвънкрест.
— Искам да кажа, че порталът вече е отворен.
Думите му проехтяха през тълпата. Лицата на немалко нощни елфи смениха няколко нюанса на мораво. Малфурион не можеше да ги вини. Тези новини не бяха особено доби. Чудеше си как ли щяха да реагират, ако научеха, че освен всичко друго са загубили и единствения дракон, който им помагаше досега.