Десдел Старей изгледа чужденеца изотгоре.
— И как си научил това?
— Почувствах излъчванията. Знам какво означават. Порталът е отворен.
Натруфеният благородник изсумтя, показвайки по този начин недоверието си към подобно несигурно доказателство. Лорд Рейвънкрест от своя страна прие злокобното известие на Крас с мрачна вяра.
— Кога се случи това?
— Няколко минути преди да дойда тук. Проверих го два пъти, преди да посмея да сляза.
Господарят на замъка Блек Руук седна на стола си, размишлявайки върху това ново развитие.
— Наистина лоши новини! Но все пак ти твърдиш, че е станало едва ли не току-що…
— Все още имаме надежда — отвърна магьосникът и кимна. — Слаб е. Мога да почувствам това. Няма да могат да преминават толкова много наведнъж. И по-важното — господарят им не би могъл да влезе физически в Азерот. Ако се опита да го стори, ще разруши портала…
— Нима има значение, ако си остане там и насочва войските? — запита Старей с ново изсумтяване.
— Пламтящият легион е само сянка на ужасяващия мрак, който той носи. Вярвайте ми като казвам, че дори всеки демон, който му служи, да проникне тук, имаме шанс, но нямаме никаква надежда, ако избием всички до един, но той премине през портала в този свят.
Думите му накараха всички да замълчат. Малфурион погледна към Ронин и Брокс. Техните изражения потвърждаваха предупреждението на Крас.
— Това не променя нищо — обяви рязко Рейвънкрест. Той отново се обърна към събралите се генерали с решително изражение. — Зин-Азшари остава нашата цел, дори повече отпреди! Не само порталът, но и нашата обична Азшара ни чакат там, така че пътят ни не може да води другаде!
Доверието на нощните елфи към командира им беше толкова силно в условия на война, че те се обединиха около думите му почти веднага. Малцина имаха репутацията на лорд Рейвънкрест. Той можеше да призове народа под флага си почти толкова лесно, колкото и кралицата.
— Войните са готови да потеглят. Те само чакаха решението ни. Позволявам ви да се оттеглите от това събрание, за да подготвите войските си. Утре по залез-слънце потегляме към столицата! — Рейвънкрест вдигна високо юмрука си, облечен в метална ръкавица. — За Азшара! За Азшара!
— За Азшара! — закрещяха другите нощни елфи, включително и Илидан. Малфурион разбираше, че брат му прави това заради позицията си на магьосник на Блек Руук. Каквото и да беше мнението на Илидан относно кралица Азшара, той нямаше да постави на риск наскоро получения си статут заради него.
Офицерите почти се втурнаха извън залата в нетърпението си да се върнат при войските. Когато те изчезнаха в коридора, Малфурион се замисли колко непостоянен можеше да бъде народът му. Само преди миг всички трепереха при съобщението за възстановяването на портала. А сега се държаха така, все едно никога не са чували ужасната новина.
Но ако елфите бяха забравили, същото не можеше да се каже за Ронин и Брокс. Те поклатиха глави, а червенокосият магьосник измърмори:
— Това не е добре. Народът ти не осъзнава към какво се е запътил.
— А какъв друг избор имат?
— Трябва да обмислите пращането на вестоносци, както предложих преди — настоя изведнъж Крас.
Магьосникът все още стоеше пред лорд Рейвънкрест, който сега беше в компанията на двама мрачни стражи и Десдел Старей. Крас постави крак на пиедестала и изражението му стана по-оживено, отколкото Малфурион го бе виждал някога.
— Да изпратим вестоносци? — надсмя му се Старей. — Шегуваш се!
— Приемам безпокойството ти — отвърна домакинът им. — Но едва ли сме паднали толкова ниско. Не се страхувайте господарю Крас, ние ще си върнем Зин-Азшари и ще разрушим портала. Обещавам ви го! — Той нагласи шлема си. — Мисля, че и двамата имаме работа за вършене преди похода, нали?
Благородникът излезе от стаята, сякаш вече е победил във войната, а лорд Старей и стражите го следваха като опашка. Крас наблюдаваше оттеглянето на Рейвънкрест, а лицето му представляваше доста неприятна гледка.
— Какво беше това? — запита Ронин. — Пратеници при кого?
— Опитвах се, очевидно напразно, да го убедя да поиска помощ от джуджетата и другите раси…
— Да моли другите раси? — избълва Малфурион. Ако Крас го беше запитал предварително какви са шансовете за успех на подобно предложение, младият нощен елф щеше незабавно да се опита да го разубеди дори да си отваря устата пред господаря на замъка Блек Руук. Независимо, че Калимдор беше под обсада, а стотици лежаха мъртви, никой лорд не би се принизил дотам дори да помисли да се свърже с външните народи. За повечето нощни елфи джуджетата и подобните на тях се намираха само стъпка-две над насекомите.