— Изненадващо е, че работят дори с него и Ронин, а какво остава за таурените! Не го ли е осъзнал?
— Да, само че е упорит колкото всеки от нас, а може би и повече.
Той замълча, защото брат му внезапно се приближи към тях. Илидан му хвърли мимолетен поглед, а после фокусира вниманието си изцяло върху Тиранде.
— Изглеждаш като кралица-войн — каза й той. — Самата Азшара не би могла да изглежда по-добре.
Тиранде се изчерви и на Малфурион му се прииска и той да й беше направил някакъв комплимент, какъвто и да е, с който жрицата да го запомни, преди армията да потегли.
— Всъщност ти си самата Нощна Валкирия — продължи гладко Илидан. — Чувам, че са те сложили начело на отряд от твои сестри.
— Върховната жрица казва, че уменията ми напоследък са се увеличили много. Твърди, че за всичките си години на преподаване аз съм една от най-бързо усвоилите подобно ниво.
— Не съм изненадан.
Преди Малфурион да успее да каже нещо в същия дух, проехтя рог. Последва го друг, после още един и така нататък, докато всяко поделение на могъщата армия сигнализираше готовността си да потегли.
— Трябва да се върна при сестрите си — каза им Тиранде. Обърна се към Малфурион и добави: — Дойдох да ти пожелая успех. — После инстинктивно погледна и Илидан. — А също и на теб, разбира се.
— С твоята благословия със сигурност ще яздим към победата — отвърна братът на Малфурион.
Тиранде отново се изчерви. Проехтя още един рог и тя бързо сложи шлема си, обърна пантерата назад и препусна.
— Изглежда по-добре подготвена за битката от кой да е от двама ни.
— Да. Страхотна съпруга ще бъде за някого, нали?
Малфурион се обърна към брат си, но Илидан вече бе подкарал нощния саблезъб по посока на лорд Рейвънкрест. Като личен магьосник на благородника, Илидан трябваше да язди близо до него. Младият друид и останалите имаха заповед да стоят на един вик разстояние, но иначе не им се налагаше да са в непосредствена близост до Рейвънкрест. Господарят на Блек Руук не искаше всичките му най-силни оръжия да са събрани на едно място. Ередарите вече знаеха, че трябва да съсредоточават усилията си върху друида и магьосниците при всяка възможност.
Джарод Шадоусонг и трима войници се приближиха към Малфурион.
— Време е да тръгваме! Трябва да ви помоля да дойдете с нас!
Младежът кимна и последва капитана обратно при другите. Ронин и Крас имаха почти еднакви мрачни изражения. Това на Брокс не се беше променило изобщо, но оркът явно си припяваше нещо под нос.
— Поход посред нощ — изкоментира Крас и се обърна, за да види как и последните лъчи на слънцето изчезват отвъд хоризонта. — Безкрайно предвидимо. Аркемонд ще го забележи. Въпреки че прави всичко възможно да се адаптира, народът ти все още предпочита да се движи по отъпканите пътеки.
— С подобни размери на армията все пак ще успеем да отблъснем демоните — настоя капитан Шадоусонг. — Лорд Рейвънкрест ще помете чудовищата от красивата ни земя.
— Остава ни само да се надяваме да е така.
Последният рог озвучи нощта и армията на нощните елфи потегли към Зин-Азшари. Въпреки съмненията си, Малфурион почувства гордост, когато видя войската, която покриваше земята от хоризонт до хоризонт. Знамената на над три дузини по-важни клана показваха съюзници, които идваха от всички страни на кралството. Пешаците маршируваха в съвършен унисон като рояк целеустремени мравки, потеглили към угощение. Нощните саблезъби скачаха край тях в огромни глутници от по над сто звяра, а ездачите им се взираха внимателно напред през прорезите на шлемовете си.
По-голямата част от войниците носеха мечове, копия и лъкове. Зад тях идваха обсадните машини — катапулти, балисти и други подобни, теглени от по няколко тъмни пантери. Повечето от елфите, управляващи устройствата, бяха от клана на лорд Рейвънкрест, защото нощните елфи като цяло не обичаха да работят с подобни машини. Само благородникът бе имал предвидливостта, необходима му, за да поведе народа си към победа. Това, че така и не пожела да потърси помощта на джуджетата и другите раси, тревожеше друида, но в крайна сметка нямаше да има значение. Въпреки неправилното си схващане, че Азшара е невинна, лордът пак щеше да се погрижи Пламтящия легион да го сполети кърваво поражение.
В крайна сметка наистина нямаха друг избор.
Първата вечер нощните елфи изминаха голямо разстояние, подтиквани от Рейвънкрест и собствената си непоколебима вяра в сигурната победа. Слънцето бе изгряло вече от два часа, когато командирът им даде знак за почивка. Армията веднага вдигна лагер и бяха поставени стражи, за да не могат демоните няма да ги хванат неподготвени.