Нелтарион познаваше добре това докосване. Някога вярваше, че идва от приятел. Сега обаче тъмният левиатан разбираше, че не може да й вярва повече, отколкото на останалите.
„Нелтарион… трябва да говоря с теб…“
„Какво желаеш, скъпа Алекстраза?“ — Земният пазител можеше да си я представи. Лъскав дракон с цвят на бушуващ пламък, тя беше по-внушителна дори от него. Така, както той бе Аспектът на вродената сила на самия свят, тя олицетворяваше живота, цъфтящ под небето на същата тази земя.
„Около двореца на кралицата на нощните елфи отново играят опасни сили. Трябва да вземем някакво решение, при това скоро…“
„Не се бой — отвърна Нелтарион успокояващо. — Ще бъде направено всичко необходимо.“
„Моля се да е така. Колко скоро можеш да дойдеш в Залата?“
Пазителят на Земята си представи въпросното място — огромна пещера, която караше неговата собствена да изглежда като дупчицата на невзрачен червей. Залата на Аспектите, както по-нисшите дракони я наричаха с уважение, беше толкова съвършено кръгла и гладка, сякаш някога в миналото — много преди самите дракони да се появят на света — някой бе създал огромна сфера, изглаждайки напълно всички бразди и израстъци, които нормално присъстват в подземните каверни. Ноздорму, за когото всичко, свързано с историята, представляваше интерес, смяташе, че тази зала е била сътворена от създателите на света, но дори той не можеше да го докаже със сигурност. Скрита зад магическо поле, което я изолираше от света на смъртните, Залата бе най-сигурното и безопасно място, съществувало някога.
Мислейки за това, черният дракон изсъска от нетърпение. Аленият му поглед се премести към диска. Може би трябваше да отиде веднага. Другите щяха да присъстват до един. Можеше да стане…
„Не… още не — прошепнаха гласовете, едва доловими в ъгъла на съзнанието му. — Времето трябва да бъде преценено точно или ще откраднат всичко твое…“
Нелтарион не можеше да допусне това, не и когато се намираше така близо до триумфа.
„Не сега — отвърна той накрая, — но скоро… Обещавам, ще бъде скоро.“
„Необходимо е — каза Алекстраза. — Страхувам се, че е необходимо.“
Тя напусна мислите му със същата бързина, с която беше влязла. Нелтарион се поколеба, опитвайки да разбере дали не е изпуснал някакъв намек за плановете си пред нея. Гласовете обаче го убедиха, че не е. Успокоиха го, че се е справил добре.
Черният дракон вдигна високо диска, огледа го за последен път, после го прибра с магия обратно там, където го криеше от всички, дори от собственото си ято. Очите му горяха с пламъка на задоволството.
— Скоро — прошепна той, когато златният медальон изчезна. На чудовищното му лице разцъфна зъбата усмивка. — Много скоро… все пак обещах.
Величественият дворец се издигаше на ръба на планински хребет, надвиснал над обширно бушуващо езеро, чиито води бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти изцяло черни. Гигантски дървета, магически подсилени с камъни, образуваха високите му спираловидни кули, които стърчаха като страховити войни. Огромната постройка бе заобиколена от стени, изградени от вулканична скала, чудовищни лиани и дървесни корени. Сто колосални дървесни ствола бяха събрани заедно от силата на строителите, за да образуват скелета на основната сграда, а после кръглата постройка бе покрита с камък и пълзящи растения.
Някога дворецът и обкръжаващата го местност представляваха едно от чудесата на света за всеки, който ги погледнеше… но теза се беше променило, особено в последно време. Най-високата кула бе загубила горната си половина. Почернелите останки и висящи парчета лоза даваха ясна представа за интензивността на експлозията, която я бе разрушила. Но не само руините превръщаха двореца в кошмарно място. По-скоро причината се коренеше в това, което сега обграждаше някога гордата сграда от всички страни, освен от тази, където се намираше злокобното езеро.
До скоро това бе величествен град — кулминацията на владичеството на нощните елфи. Разпрострени над пейзажа и в голяма степен част от него, високите дървесни жилища и многоетажни сгради, създаваха великолепен фон за двореца. Тук се въздигаше Зин-Азшари — „Величието на Азшара“ на стария език на нощните елфи — столица на кралството им, изпълнен с живот огромен град, чиито граждани се надигаха всяка вечер, за да почетат своята обична кралица.
Но сега тук, като се изключат няколко укрепени сгради около двореца, бе извършено клане на невинни, каквото светът никога не бе виждал.