Сестринството на Елун бе дошло да ги спаси.
Малфурион за първи път виждаше тихите нежни жрици в ролята им на войни. Много носеха дълги извити мечове, докато в ръцете на други имаше къси копия с остриета и в двата края. Няколко дори носеха лъкове, от които с невероятна скорост изстрелваха залп след залп.
Ефектът върху демоните беше незабавен. Адските зверове падаха в изненадата си. Една жрица, размахваща меча си с лекотата на опитен боец, обезглави рогат войн. Две нощни пантери се спуснаха върху друга хрътка и я разкъсаха от двете страни, докато от нея не остана нищо повече от кърваво парче месо.
И сред страховитите валкирии, които сега опустошаваха редиците на Пламтящия легион, Малфурион зърна Тиранде.
Преди да успее да я извика, един демон замахна срещу него. Ако не бяха бързите му рефлекси, адският пазач щеше да пререже друида на две. Нощният елф се претърколи на една страна, а после метна магия.
Земята под краката на врага му се превърна във влажна песъчлива тиня. Демонът потъна до кръста, но успя да се задържи на това ниво. Задрапа в твърдата почва със свободната си ръка в опит да се отскубне, но Малфурион не му даде такава възможност. Той изрита острието от ръката на чудовището, а след това се затича към него. Адският пазач се въртеше на всички страни, в опит да докопа краката му. Друидът се подхлъзна и кошмарната твар сграбчи едното му стъпало. Малфурион обаче успя да достигне меча точно в мига, в който демонът го повлече в плаващия пясък.
Нощният елф замахна с цялата си сила и заби острието дълбоко в главата на адския пазач.
Докато демонът потъваше бавно в пясъците, Малфурион осъзна, че нещата не вървят на добре. Сестринството все още имаше предимство, но не една и две бяха в непосредствена опасност. Една жрица беше разкъсана пред очите му от адски звяр, чиито зъби преминаха през гърлото й като през коприна. Друга сестра падна на земята, защото адският пазач пред нея заби острието си в отворените челюсти на нощната й пантера и мечът излетя през рамената на котката. Втори рогат войн уби жрицата само след миг.
Но Малфурион наистина се ужаси, когато отново погледна към Тиранде. Вкопчена в битка с един адски пазач, тя не забелязваше Повелителя на хрътките и неговия камшик.
Бичът трябваше да се усуче около гърлото й, но заради случайно преместване на пантерата под нея усука здраво ръцете й, като ги притисна към тялото. Рицарят-скелет дръпна здраво и Тиранде падна от гърба на нощния саблезъб — дори с броня, тя сякаш не тежеше и грам.
— Не! — извика Малфурион и се затича към нея.
Крас, който точно правеше някаква магия, се опита да го сграбчи за ръката.
— Друиде, тук си в безопасност…
Но нощният елф го беше грижа само за Тиранде. Забравил напълно обучението си, той започна да си пробива път през битката. Когато стигна достатъчно близо, скочи… но не към приятелката си от детинство.
Огромното тяло на Повелителя на хрътките устоя на тежестта на Малфурион, но когато той се блъсна в демона, зловещото създание загуби концентрацията си. Камшикът охлаби хватката си върху жрицата и тя падна меко на земята.
— Глупак! — изплю чудовището и сграбчи друида за рамото. — Аз съм Хаккар… а ти си нищо!
Той обаче не видя кинжала, който Малфурион извади от колана си. Малкото острие потъна в ръката на демона на мястото, където сгъвките на бронята при лакътя оголваха част от плътта му.
Хаккар изрева и изпусна плячката си. Издърпа ножа — острието беше покрито с гъстата слуз, която минаваше за кръв при демоните. Вместо обаче да използва кинжала срещу Малфурион, Повелителят на хрътките го захвърли настрани и вдигна падналия си камшик. Той пристъпи към опитващия да се изправи друид, а ръката му вече се издигаше.
— Ззззаповедите му бяха да те осссставя жив, ако е въззззможно… миссссля обаче, че няма да бъде въззззможно…
Хаккар удари. През тялото на Малфурион пробяга мълния и той се сгърчи от болка. Чувстваше се така, все едно го изгарят жив.
Но част от него остана спокойна по време на агонията. Тя се опря на ученията на Ценариус и издърпа Малфурион далеч от болката му. Жестокостта на камшика се стопи в нищото. Повелителят на хрътките замахна втори и трети път, но друидът усещаше ударите така, сякаш просто е повял бриз.