— Не съм давал позволение за такива глупости! — изкрещя господарят на замъка Блек Руук. — Извършвайки такова грубо нарушение, те заплашват стабилността на силите ни! Ако се разбере, че двама от заклинателите ни са ни изоставили в толкова важен момент…
— Те никого не са изоставили — нададе протест Ронин. — Отидоха да търсят помощ.
— От драконите? Онези двамата може направо да се хвърлят в пастта на първия, когото срещнат — толкова за помощта, която можем да очакваме от тези създания! Любимецът на магьосника беше достатъчно добра помощ, докато стоеше под контрола му, но дивите дракони…
— Драконите са най-старата и интелигентна раса на този свят. Те знаят повече, отколкото ние бихме могли някога да научим.
— И има голяма вероятност да ни изядат, преди да имаме шанса! — отвърна Рейвънкрест. Той се вгледа в Тиранде и тонът му стана малко по-уважителен. И каква роля има Сестрата на Елун във всичко това?
— Срещали сме се и преди, господарю.
Той се вгледа по-отблизо.
— Аааа, да! Наистина! Илидан, това е приятелката ти!
Магьосникът, който наблюдаваше тихо отстрани, само кимна. Изражението на Илидан не разкриваше нищо.
Рейвънкрест скръсти ръце.
— Надявах се, че някой от двама ви може би има някакво минимално влияние върху младия Малфурион. Вече знаех, че никой не може да заповядва на господаря Крас, наистина никой.
— Малфурион възнамеряваше да се върне — възрази жрицата, — но неговият покровител му даде знак, че трябва да пътува с магьосника.
— Покровител? Да не говориш за онези безсмислици за полубога Ценариус?
Тиранде облиза устни.
— Илидан може да потвърди съществуването на Властелина на горите.
Маската на близнака на Малфурион се пропука и той промърмори:
— Истина е. Ценариус съществува. Виждал съм го.
— Хммм! Дракони, а сега и полубогове! Цялата тази мощ и магия, струпана около нас, а ние губим сили, вместо да ставаме по-могъщи! Предполагам, че и този Ценариус има причини да не се съюзи с нас!
— Той и подобните нему се борят с демоните по собствени начини — отвърна тя.
— И говорейки за демоните, не им ли мина на тези двама глупаци мисълта, че постоянно са подложени на риск от убийци? Какво ще стане, ако ги нападнат преди изоб… — Рейвънкрест спря, когато видя размяната на погледи сред групата. — Да не би вече да са ги нападнали?
Жрицата сведе глава.
— Да, господарю. Аз и моите сестри бяхме там. Ние им помогнахме да надвият демоните. И двамата напуснаха невредими.
Застаналият до нея Джарод направи болезнена гримаса, а Илидан поклати гневно глава. Рейвънкрест издиша шумно, а после седна обратно на късата пейка, която използваше за стол. Сграбчи отворена бутилка вино, отпи голяма глътка и каза рязко:
— Разкажи ми за това.
Тиранде го стори, като накратко преразказа откритието си за близките убийци, а после и за ужаса, когато разбрала, че Малфурион и Крас вече са потеглили към горите. Тя се втурнала натам със сестрите си бърза като вятъра и се натъкнала на титаничната битка. Жрицата нападнала, макар и да съзнавала, че така рискува животите им, и наистина няколко от тях загинали, но всички знаели, че магьосникът и друидът са жизнено важни за голямата победа. Не смятали, че има твърде голяма саможертва в името на тяхното оцеляване.
В този миг Илидан изсумтя тихо, но Рейвънкрест изглеждаше истински заинтересован. Той изслуша внимателно детайлите за битката и когато Тиранде разказа за демона с камшика, очите му запламтяха.
— Един от командирите им и със сигурност водачът на тези убийци — отбеляза той.
— Така изглеждаше. Той наистина притежаваше огромна мощ, но Малфурион призова мълния от небесата и така го уби.
— Добър удар! — Благородникът сякаш се бе озовал по средата между яростта си и възхищението от станалото. — И точно затова поне друидът трябваше да се върне при нас! Нуждаем се от силата му!
— Лунната стража и аз ще наваксаме за непозволеното му отсъствие — настоя Илидан.
— Ще си се наложи, магьоснико. Ще ви се наложи. — Той постави бутилката встрани и се загледа в групата, по-специално в Ронин. — Имам ли твоята дума, магьоснико, че няма да последваш пътя на другаря си?
— Аз искам само да видя Пламтящия легион сразен, лорд Рейвънкрест.
— Хммм! Това изобщо не е задоволителен отговор, но точно такъв очаквах от някой от вашата пасмина. Капитан Шадоусонг…
Нощният елф преглътна и пристъпи напред, отдавайки чест.