Но единият от драконите погледна към тях, точно когато изглеждаше, че ще избегнат засичане. Той изрева и неговият другар изви зловещата си шия, за да види какво е привлякло вниманието на първия. Когато забеляза двамата ездачи, той също изрева яростно.
Драконите се впуснаха в преследване на плячката си със съвършенството на създания, родени да летят.
— Какво можем да направим? — извика Малфурион.
— Да летим ниско! Можем да се носим из планините по-добре от тях! Те трябва да ни последват или рискуват да ни изгубят, а не желаят да разочароват господаря си!
Само толкова можеше да каже за Нелтарион, без магията на Земния пазител отново да го сграбчи. Той благодари на Аспектите, че друидът не се опита да му задава глупави въпроси от сорта на това защо бягат от драконите, след като точно тях бяха дошли да търсят. Малфурион явно имаше доверие на знанията на Крас и разбираше, че ако магьосникът иска да бягат, значи трябва да бягат.
По-големият от двата звяра — съответно и по-старият — започна да напредва пред своя спътник. Той отново изрева и от свирепата му паст избликна нещо, което първоначално приличаше на пламъци.
Те стигнаха само на няколко стъпки от магьосника, накараха животното му да изграчи и нагорещиха въздуха около бегълците с няколко градуса. После „пламъците“ започнаха да падат към земята, разкривайки пред плячката, че всъщност представляват разтопена лава — магия, която беше вродена на черното ято.
Преди драконът да успее да избълва втори залп, хипогрифите навлязоха в планинската верига. Преследвачите им ги последваха плътно, отскачайки встрани, за да избегнат сблъсък с острите върхове.
Крас се намръщи. Знаеше колко е талантлива расата му в маневрирането през планини. Драконите си играеха на такива игри от мига, в който можеха да полетят. Съмняваше се, че двамата с друида ще могат да избягат дори тук, но трябваше да сторят всичко по силите си.
После магьосникът отново се сети за онези игри и надеждите му се върнаха.
Той привлече вниманието на Малфурион и направи няколко жеста, с които се опитваше да обясни какво иска — последният представляваше бързо посочване към един връх на североизток. От изражението на елфа Крас усети, че и той се съмнява, но също като него разбира, че нямат твърде много алтернативи. А заклинание, което да отблъсне не един, а два дракона, щеше да е адски трудно, дори за най-могъщия магьосник.
Когато се спуснаха към определения връх, друидът подкара хипогрифа си рязко вдясно. Крас стори обратното. Магьосникът бързо погледна през рамо и видя, че драконите повтарят действията им, като по-едрият се втурна след него.
— Алекстраза, води ме… това трябва да сработи… — промърмори той.
Не можеше да види нито Малфурион, нито другия дракон, но това можеше да се очаква. Крас вече не се безпокоеше за друида; имаше два начина планът му да успее, но и двата зависеха от това да се държи на разстояние от преследвача си.
Това се оказваше доста трудно. Огромният черен бе опитен летец и се извиваше и маневрираше с лекота из тесните проходи, през които плячката му се опитваше да избяга. Хипогрифът също беше великолепен в летенето, но трябваше да претоварва крилете си дори само за да поддържа преднина пред чудовището зад гърба си. Ала въпреки тези усилия драконът бавно приближаваше.
Ревът предупреди Крас точно преди друг стълб лава да премине точно през мястото, където се бе намирал секунда по-рано. Само познанията му за тактиките на един определен черен дракон го спаси. Дори така обаче робата му запуши на няколко места от дребните капчици, които го бяха застигнали. Животното му също се присви от пепелта, паднала върху единия му заден крак.
Магьосникът прелетя под масивна издатина с формата на клюн, изскачаща от планинската стена, а после премина през цепнатина, която разделяше един връх на два по-малки. Всеки път драконът успяваше да избегне сблъсъка, въпреки невероятната скорост, с която се движеше.
Планината, която Крас беше показал на Малфурион, бързо се приближаваше. Напук на опасността, драконовият магьосник си позволи да се вгледа на юг, където трябваше да се намира друидът. Нито чу, нито видя каквото и да е, но продължи напред според плана, надявайки се нещата да се наредят някак си.
Драконът отново изрева. Залпът прелетя встрани от Крас и той се намръщи на внезапната неточност на преследвача.