Челото на Малфурион се набръчка, докато се опитваше да постигне някакъв мир в душата си. Малко по малко умът му се отпусна достатъчно, за да почувства шумоленето на листата. Това бе говорът на дърветата. С известно усилие той можеше да се включи в него, но засега нощният елф просто се заслуша в почти музикалното им общуване. Гората имаше различно възприятие за времето и дърветата най-ярко показваха тази разлика. Те знаеха за войната, но говореха за нея в абстрактни рамки. Макар да разбираха и да се тревожеха за други гори, опустошени от демоните, дървесните божества, които ги надзираваха, все още не бяха дали на тукашните растения причина да се тревожат. Ако опасността се приближеше, те щяха да научат достатъчно бързо.
Самодоволството им отново разтърси Малфурион. Заплахата, която Легионът представляваше за целия живот на света, а не само за нощните елфи, беше очевидна. Разбираше защо гората още не може напълно да осъзнае това, но досега защитниците й със сигурност трябваше да са го сторили.
Но къде бяха Ценариус и останалите?
Когато за пръв път пожела да последва пътя на друида, живот, който никой от неговия вид не бе избирал досега, Малфурион се отправи към дълбините на гората извън град Сурамар в търсене на мистичния полубог Ценариус. Не знаеше откъде бе дошла вярата, че ще намери това създание, след като никой друг не е могъл, но нощният елф наистина го откри. Това само по себе си бе достатъчно удивително, но когато господарят на горите наистина му предложи да го обучава, Малфурион не можа да повярва.
И така, месеци наред Ценариус бе негов шан’до, негов почетен учител. От него Малфурион научи как да пътува през Смарагдовия сън, мястото между смъртното царство и съня, а също и как да призовава силите на природата, за да служат на магиите му. Именно тези учения бяха основната причина не само да оцелее, но и да спаси останалите.
Защо тогава Ценариус и останалите горски божества не добавеха собствената си огромна сила към отчаяната отбрана срещу демоните?
— Ха! Знаех си, че ще те намеря тук.
Гласът бе толкова сходен с неговия, че веднага разкри новодошлия пред Малфурион. Отказвайки се от търсенето на баланса, той мрачно стана и поздрави новодошлия:
— Илидан? Защо си ме търсил?
— А ти как мислиш?
Както винаги, неговият брат-близнак държеше среднощносинята си коса вързана на стегната опашка. За разлика от преди, сега той носеше кожени панталони и отворен жакет, и двете в черен цвят, пасващ на високите му, лъснати до блясък ботуши. Закачена на жакета, точно над сърцето му, висеше малка брошка с гравирана на нея черна глава на птица, оградена от ален пръстен.
Дрехите бяха нови и представляваха някаква униформа. Символът на брошката бе гербът на дома Рейвънкрест, новият покровител на Илидан.
— Лорд Рейвънкрест ще направи изявление с падането на мрака, братко. Трябваше да стана рано, само за да те намеря и да те заведа обратно навреме, за да го чуеш.
Като повечето нощни елфи, Илидан бе свикнал да спи през по-голямата част от деня. Малфурион обаче се беше научил да прави точно обратното, за да се свързва по-лесно с притаените сили, изпълващи природата. Истината бе, че можеше да изучава друидството и през нощта, но дневната светлина отслабваше връзката на народа му с Кладенеца на вечността. Това означаваше по-малък шанс да се подхлъзне обратно към магията, докато правеше заклинание за първи път — нещо, което му беше особено нужно по време на по-ранното му обучение. Сега той се чувстваше по-добре на светло, отколкото на тъмно.
— Така и така мислех да се връщам — каза Малфурион и се отправи към близнака си.
— Би изглеждало зле, ако не си там. Лорд Рейвънкрест не обича безредици или закъснения от какъвто и да било вид, особено от страна на тези, които са важни за плановете му. Знаеш го много добре, Малфурион.
Макар и пътищата им в изучаването на магията да бяха тръгнали в различни посоки, и двамата братя имаха завидни умения в избраната от тях страна. След като Илидан спаси лорд Рейвънкрест от един демон, властелинът на замъка Блек Руук го назначи за свой личен магьосник. Такава позиция обикновено получаваха само висшестоящи членове на лунната стража — майсторите-магьосници на нощните елфи. Младежът също така изигра ключова роля в смазването на демоничното нашествие на север. Той пое контрола над лунните стражи след смъртта на водача им и насочи ефективно силата им срещу ордата чудовища.