Подът носеше следите на векове кръвопролития. Кралицата никога не посещаваше най-ниските помещения в двореца и Варо’тен не държеше това да се променя. Подобна работа не беше подходяща за нейните изтънчени сетива.
Войниците извлякоха трупа на нещастника навън, оставяйки капитана сам с мислите му. Нямаше новини от Повелителя на хрътките. Манорот не показваше никакво притеснение, но нощният елф се зачуди дали с могъщия демон не се е случило нещо. Ако беше така, някой друг трябваше да поведе лова на заклинателите. Засега демоните се проваляха и Варо’тен търсеше възможност да поправи своята грешка, след като бе изгубил двама от тях в омагьосаната и враждебна гора.
Но това щеше да означава да напусне палата…
Той се пресегна с две ръце да намести меча на хълбока си… и внезапно извади острието, замахвайки към сенките вляво.
Острият като бръснач меч мина на сантиметър от фигура, която допреди миг беше невидима сред тези сенки. Вместо да се стресне обаче, другият просто се изсмя на капитана.
— Остър меч, остър ум, капитан Варо’тен…
В началото войникът си помисли, че отново си има работа с Ксавиус, но след по-внимателно вглеждане установи, че лицето на новодошлия е различно. Варо’тен превъртя в ума си чертите на всички Аристократи и откри съвпадение.
— Господарю Перот’арн… чудехме се къде сте изчезнал.
Някогашният магьосник излезе от сенките, когато офицерът прибра оръжието си.
— Занимавах се с… изучаване.
Нощният елф изгледа трансформацията с едва прикрито отвращение. Сатирите му бяха противни.
— И другите изчезнали ли „изучават“?
— Малцината избрани, да.
Най-сетне капитанът имаше обяснение къде са отишли липсващите Аристократи. Те все още бяха тук, но приели формите на тези гротескни пародии. Новото тяло на Ксавиус бе сред малкото решения на Саргерас, в които Варо’тен силно се съмняваше. Макар някогашния съветник да беше станал по-могъщ, умът му очевидно също бе изменен. В него имаше нещо животинско и то не само в облика му. Нещо животинско и нечестиво.
От малкото, което беше видял от Перот’арн до момента, капитанът предполагаше, че и останалите изчезнали Аристократи са също толкова нестабилни, колкото и водача им.
— Къде е Ксавиус — запита той сатира.
— Там, където трябва да бъде, добри ми капитане — отвърна рогатата твар. — И върши онова, което е нужно, за да се изпълни по-скоро плана на нашия великолепен бог…
— Нима вече не е в двореца?
Перот’арн се закикоти.
— Остър меч, остър ум…
Капитан Варо’тен се изкуши да извади отново меча си и да наниже подиграващата се гадина на него, а може би дори да окачи главата на Перот’арн над някоя камина след това. Сатирът се ухили в отговор, сякаш го предизвикваше да реагира.
Белязаният нощен елф се удържа и запита:
— И какво правите вие тук долу? Имате някакви интереси в областта на разпитването?
— Да кажем за развлечение…
— Нямам достатъчно време, за да го хабя с шегичките и глупавите ви игри на думи. — Варо’тен мина покрай Перот’арн и посегна към дръжката на вратата. — Нито пък, щом стана дума, на онзи, който ви води.
— Някога ти му служеше. Ще му служиш отново.
— Служа на великия Саргерас, на кралицата си и на никого другиго! — отвърна офицерът. — И ако той си мисли…
Докато говореше, капитанът се обърна към мястото, където стоеше сатирът. Когато обаче потърси с поглед Перот’арн, откри само сенки.
Нощният елф излезе от залата с ръмжене. Кралицата трябваше да научи повече за тези прокълнати сатири. Той не им вярваше. И определено не вярваше вече на лорд Ксавиус.
Ако само знаеше къде е отишъл някогашният съветник…
Малфурион изтръпваше при мисълта за ужасяващото зло, почувствано в Драконовата душа. Как бе възможно нещо, създадено да спаси света, да излъчва подобна омраза? Какво беше направил драконът Нелтарион?
Друидът си възвърна самообладанието и отново започна да изучава диска. Толкова простоват, така невинен на пръв поглед. Само с вглеждане надълбоко можеше да се осъзнае ужасяващата истина.
Изненада го, че Изера не може да го почувства. Тя със сигурност би разбрала. Но също както на другите, дискът пречеше и на нея да забележи същността му по толкова потаен начин, че дори да го държеше в ръка, Господарката на Смарагдовия сън едва ли би забелязала нещо.