Може би… може би ако Малфурион разрушеше защитаващата магия, тогава другите щяха да осъзнаят истината, преди да е станало твърде късно.
Той спря да обръща внимание на отвращението си и навлезе по-надълбоко в диска. С добре тренираните си сетива откри възелът на магията. Друидът се опита да го разплете…
Удар, сякаш от хиляда мълнии едновременно, разтърси нематериалната му форма и почти я разкъса на несъществуващи прашинки. Малфурион безмълвно изкрещя. Обърна се към Изера за помощ, но за негов ужас тя сякаш не забелязваше агонията му.
Друг обаче я видя.
Той не погледна директно към нощния елф, но мислите му направо размазаха поразения друид. Лудостта на създателя на Драконовата душа стана явна за броени секунди.
„И така! — изрева Нелтарион, макар в смъртния свят да продължаваше да говори с другите учтиво и дружелюбно. — Опитваш се да откраднеш великолепната ми Драконова душа!“
Чудовищна невидима сила притисна Малфурион от всички страни. В началото започна да се бои, защото тялото му се сгърчи. После осъзна, че образът, който поддържаше за себе си в сегашното състояние, е само това — образ. Нелтарион можеше да го разтегне на дълга лента и това нямаше по никакъв начин да навреди на здравето му. Земният пазител не желаеше това. Той искаше да затвори друида в магически затвор, за да попречи на натрапника да предупреди другите или да докосне отново диска.
Добил нова решителност от ужасните спомени за пленничеството си в ръцете на лорд Ксавиус, Малфурион успя да разбере магията, преди да го запечата. Веднага се опита да насочи мислите си към Изера, с надеждата тя да усети опасността.
„Не! Те няма да се месят! — Умственото присъствие на Нелтарион беше зашеметяващо. — Няма да предадеш всичко, което съм сторил! Никой от вас няма да го направи!“
Тъй като Изера така и не осъзнаваше опасността, друидът стори единственото, за което успя да се сети — напусна залата и смъртното измерение и се върна обратно в самотата на Смарагдовия сън.
Незабавно го обгърна спокойствие. Той се носеше над неотличаващите се с нищо специално планини, където за първи път се беше свързал с Онази що сънува. Облекчен, Малфурион се опита да събере мислите си.
Изведнъж от нищото се появи огромна сенчеста форма, която се опита да го погълне с рев.
Отдръпвайки се в последния миг, друидът не можа да повярва на ставащото; Нелтарион го беше последвал в царството на съня! Тук драконът беше още по-ужасяващ, отколкото в смъртния свят. Лицето му представляваше изопачена сатанинска карикатура на реалността и всеки елемент от злото, с което черният бе заредил Драконовата душа, ясно личеше по начупените му, непропорционални черти. Нелтарион беше два пъти по-огромен, отколкото в реалния свят, а острите му нокти се простираха на мили разстояние. Крилата му засенчваха цялата планинска верига.
„Няма да се откажа от онова, което ми принадлежи по право! Само аз съм достоен да управлявам! Няма да кажеш на никого!“
Нелтарион издиша. Зелени пламъци изпълниха Смарагдовия сън.
Когато огънят го погълна, Малфурион изкрещя. Това, което бегемотът правеше, би трябвало да е невъзможно. Той не само, че беше нахлул в царството на Изера, без тя да разбере, но сега се опитваше да изпепели недосегаемата същност на друида.
Внезапно в ума му се появи нещо, което Ценариус някога му бе казал.
„Възприятията могат да лъжат, ученико мой. Това, което би трябвало да е истина, не винаги е вярно. В света, от който ти сега си част в качеството си на друид, възприятията могат да станат всичко, което си представиш.“
Не съвсем сигурен, че разбира, но вече почти изпепелен, Малфурион отказа да позволи на пламъците да го убият. Те не можеха да съществуват тук. Също като тялото му и огромният образ на Нелтарион, те представляваха само идеята за нещо реално, но не бяха истински. Видения… илюзии.
И този измислен огън не можеше да изгори дори най-късото фалшиво косъмче по въображаемата му глава.
И агонията, и пламъците изчезнаха. Нелтарион все още беше тук, а лицето му изглеждаше по-изкривено от всякога. Той изгледа дребната фигурка с отвращение, сякаш чудейки се как така друидът си позволява наглостта да не умира.
Малфурион не беше сигурен дали отново ще извади късмет при следващата атака на Аспекта, затова се хвърли към последния останал му път за бягство. Концентрира се върху тялото си и си наложи да се върне в него.