— Какво?
Магьосникът не отговори, защото вече правеше заклинанието си. Малфурион почувства как около спътника му се пробуждат плашещи сили, докато той рисуваше арка с дясната си ръка и мърмореше думи на език, който нощният елф никога дотогава не беше чувал. Когато ръката на Крас прободе въздуха, тя буквално го преряза и отвори дупка в реалността.
„Не, не дупка — поправи се мислено Малфурион. — Портал.“
Когато заклинателят завърши огромния кръг, земята се разтресе. Обръщайки се към друида, Крас извика:
— През портата, Малфурион! През…
Червеят отново нахлу през дупка в повърхността. Крас залитна назад. Нощният елф, който точно започваше да изпълнява нареждането, се обърна, за да помогне на спътника си.
— Трябваше да минеш през него! — извика драконовият магьосник.
С широко отворена паст чудовищният копач се хвърли върху двамата. Малфурион издърпа магьосника в изправено положение, а после се метна заедно с него през портала. Можеше да усети как зад гърба им червеят ги догонва, да подуши смъртната му миризма. Бягството изглеждаше толкова далеч…
И когато влязоха в портала, звярът се приземи…
Четиринайсет
Демоните ги посрещнаха с пълната си мощ малко на запад от Сурамар. Новото настъпление спря напълно и защитниците се вкопчиха в битка с Легиона. Нощните елфи не можеха да изтикат демоничните войни назад, но и врагът им не успяваше да превземе наново територията.
Бойците на Пламтящия легион се биеха безмилостно, но едно нещо бе на страната на защитниците. Те познаваха терена много по-добре от демоните. Местността около Сурамар бе изпълнена с виещи се реки и хълмове. Имаше и много гори, но сега по-голямата част от тях бяха изпепелени или изкоренени. Много мъртви дънери и разрушени жилища все още изпъстряха земята наоколо и изпълняваха ролята не само на допълнителни указатели, но и на защита.
Разузнавателни отряди се разпръснаха наоколо, за да проучат истинските мащаби на демоничната орда. В една подобна група се намираха Брокс, Ронин и няколко души от отряда на Джарод Шадоусонг, включително и самият капитан. Оркът и човекът бяха доброволци за тази мисия, съзнавайки, че познават методите на Пламтящия легион по-добре от всеки друг. Рейвънкрест обаче ги накара да се закълнат, точно като останалите съгледвачи, че ще се върнат в уречения час и нито миг по-късно. Иначе не можеше да им гарантира, че ще останат в безопасност, ако решеше да удари бързо по една или друга част от ордата, в зависимост от докладите на другите отряди.
Нощта се бе спуснала, но не това правеше напредването толкова бавно. Обикновената тъмнина не само не пречеше на членовете на групата, но даже подпомагаше търсенето им. Всичко обаче беше покрито от гъста и гнусна мъгла с влажен зелен оттенък. Тя явно се разпростираше навсякъде, където отидеха демоните, и имаше реалната опасност чудовищните бойци да се спотайват само на няколко метра разстояние, напълно незабелязани.
Групата, наброяваща една дузина, бавно прекосяваше опустошената земя. Сгърчените и почернели дървета хвърляха зловещи сенки в мъглата. Никакво взиране не успяваше да я пробие.
Това донякъде бе хубаво. Толкова близо до Сурамар разузнавателният отряд прекосяваше местност, където някога беше имало жилища. От време на време забелязваха накривените останки от дървесен дом — цялата конструкция изтръгната от корените й и после натрошена на парчета. Всички знаеха, че обитателите на сградите вероятно са последвали съдбата на домовете си.
— Варварщина — промърмори Джарод.
Брокс изсумтя. Нощните елфи бяха принудени много бързо да станат безчувствени към касапницата, но далеч не успяваха да я приемат по начина, по който го правеше оркът. Зеленокожият воин беше израснал сред бруталност. Първо краят на войната срещу Алианса, после насилственото затваряне в резерватите и най-накрая борбата срещу Пламтящия легион и Немъртвите пълчища. Да, той скърбеше за мъртвите, но вече имаше малко неща, от които да му се догади. В крайна сметка смъртта си оставаше просто смърт.
От дясната страна на орка Ронин тихо изпсува. Заклинателят стисна здраво ръка, а после бръкна в кесия, закачена на колана му. Беше се опитал да огледа местността чрез гадателски камък, за да потърси следа от демоните, но мъглата явно пречеше на чувствителните магии, заложени в предмета.
Брокс имаше свой собствен метод за издирване на врага. На всеки няколко стъпки той вдигаше нос и подушваше въздуха. Миризмите, които проникваха в ноздрите му, бяха остри и говореха най-вече за смърт. До момента единствените демони, които забелязваше, бяха гнусните трупове, покрити с гнойната слуз, която някога се бе движила из вените им.