Макар и да не беше страхливец, ветеранът дръпна здраво юздите, обръщайки нощния саблезъб в обратна посока. Преди да го послуша, пантерата замахна с ноктестата си лапа към приближаващия боец и го запрати надалеч като играчка.
Другите стигнаха до него точно когато той започна да се отдръпва. Джарод погледна към мястото, където бе паднал войникът.
— Какво му направи? Накара звяра си да го убие…
— Вече си беше мъртъв! Бързо! Идват още!
Нощният елф започна да спори, но Ронин постави ръка пред гърдите му.
— Виж в мъглата, Шадоусонг! Гледай!
Джарод го стори… и разтърси глава в ужас. Войникът се надигаше, а сега гърдите и лицето му изглеждаха още по-страховито. Все още залитайки, той стисна меча си и се насочи към групата. Зад него още фигури изплуваха от мъглата и станаха ясно различими — нощни елфи, даже в по-ужасна форма от войника. Неколцина бяха разпрани от главата до стъпалата, а на други им липсваха крайници. Всички имаха все същите празни изражения и се движеха с еднаква решителност.
— Обратно! — извика капитанът. — Обратно през портите на града! Следвайте ме!
С Джарод и магьосника начело, отрядът потегли точно преди първото от гнусните създания да ги достигне. Яздеха с пълна скорост по пътя, по който бяха дошли, но когато достигнаха кръстовището, Джарод ги накара да поемат в обратна посока.
— Защо насам? — извика Ронин.
— По-кратък и лек път към целта ни… надявам се!
Но докато яздеха, от руините започнаха да се появяват други сенки. Брокс изръмжа към нещо, било някога възрастна жена. Облечена в кървави останки от бившата си блестяща в сребърно, тюркоазно и червено роба, тя замахна почти гладно към крака му. Той я изрита и за по-сигурно й отряза главата с едно могъщо замахване на омагьосаната си брадва. Дори след това тялото й продължи диво да се опитва да докопа нещо, но оркът вече бе продължил напред.
Ронин внезапно спря.
— Внимавайте!
Предупреждението му дойде твърде късно за най-близкия до него войник. Маса дращещи ръце издърпа нощния елф от седлото му. Той отряза една с меча си, но със същия успех можеше да реже въздуха.
Джарод понечи да му се притече на помощ, но преди да успее да достигне другаря си, безпомощната жертва изчезна под тромавите трупове. Писъкът му секна почти моментално.
— Твърде късно е за него! — каза магьосникът, въпреки явното намерение на Джарод все пак да опита да помогне на войника. — Останалите продължавайте да яздите! Имам идея какво да правя!
— Господарю Ронин, не можем да ви изоставим! — настоя капитанът.
Брокс спря пантерата си до Ронин.
— Аз оставам с него!
— Ще сме само на няколко секунди разстояние, Шадоусонг! Пътят изглежда чист малко след това! Би трябвало лесно да излезете от града!
Нощният елф не искаше да го оставя, но ако не го стореше, излагаше на риск още животи. От всички тях Ронин имаше най-големи шансове за оцеляване.
— Насам! — извика капитанът на останалите от отряда си.
Когато се оттеглиха с останалата без ездач нощна пантера, тичаща зад тях, магьосникът се обърна към напиращата тълпа.
— Брокс! Трябват ми няколко секунди!
Оркът кимна и се втурна напред. С боен вик той замахваше наляво-надясно, а брадвата му се стрелкаше пред пантерата със смъртоносна точност. Протегнати ръце, покрити с кръв и вътрешности отворени гърди, разкъсани гърла… той режеше всичко наред с цялата сила, на която беше способен.
И точно когато Брокс започна да отслабва, Ронин извика:
— Достатъчно! Отстъпи!
Оркът едва успя да се подчини, когато магьосникът метна малка стъкленица към напиращата орда. Докато летеше, тя някак успя да напръска всеки от немъртвите в първата редица. И в мига, в който разливащата се течност докоснеше целите си, зомбитата избухваха в сини пламъци.
Бързо се разрази същински пъкъл. Труповете зад първия ред безмозъчно навлязоха в пламъците и се запалиха на свой ред. Някои от онези, които вече горяха, се блъснаха в други, разпространявайки огъня и сред тях.
— Нещо, което някога използвах срещу Пълчищата — отбеляза с мрачно задоволство човекът. — Хайде! Трябва да…
Една огнена фигура се втурна напред и се сблъска с пантерата на Брокс, запалвайки и нея. Оркът безпомощно размаха ръце, защото животното рязко се обърна и се затича в посока, обратна на източника на заплахата… завличайки ездача си дълбоко в недрата на Сурамар.