Ронин извика след него, но Брокс не можеше да спре саблезъбия. Подлудена от изгарящата болка, пантерата диво препускаше през улиците.
Оркът се опита да загаси огъня, но така само влоши нещата. Нощния му саблезъб забави, а после се хвърли странично на запалената си страна. Брокс едва успя да скочи, за да не бъде смазан кракът му под огромната тежест на звяра.
Пантерата се претърколи върху засегнатата област, а после, видимо неудовлетворена от опита, избяга, преди оркът да успее да я спре. Брокс се извъртя, очаквайки да бъде нападнат от всички страни от ужасната тълпа. Дъхът му излизаше на тежки хрипове и той размахваше брадвата си напред-назад, докато малко по малко не осъзна, че не го грози никаква непосредствена опасност.
Тръгна предпазливо в посоката, от която смяташе, че е дошъл. Но докато коравият войн се движеше сред руините, не видя нищо, което да му подскаже дали е на прав път. Ранената котка беше тичала с такава маниакална скорост, че със сигурност бе завлякла ездача си много по-далеч, отколкото му се беше сторило първоначално.
Оркът подуши въздуха, но не усети миризмата нито на човека, нито на нощните елфи. И което бе още по-лошо, по принцип великолепното му чувство за посока този път не можеше да му помогне. Мъглата носеше в себе си някаква упояваща тежест, която пречеше на всичките му сетива.
Все по-несигурен за местоположението си, Брокс се обърна и потегли по уличка, която му изглеждаше смътно позната. От мъглата изникваха изтръгнати дървета, изпепелени сгради и търкалящите се останки от постройки, но той не видя нищо, което със сигурност да му подскаже пътя.
А после някаква миризма за миг докосна ноздрите му. Едрият орк се поколеба и отново подуши въздуха. Ниското му чело се набръчка и той оголи жълтите си зъби.
След това пое надясно с подновена решителност, като на всяка крачка душеше мъглата. Новата посока изискваше от него да се покачи над преплетените корени на преобърнат гигантски дъб и през смазания скелет на един елфски дом, но Брокс и за миг не се отклони от следата. Покатери се внимателно, опитвайки се да не издава и най-лекия звук — трудна работа, имайки предвид отказа му да пусне брадвата, която стискаше в другата си ръка.
Когато стигна до върха на строшеното жилище, Брокс долови нова миризма. Тя накара ноздрите му да потреперят от отвращение, но и го подкани да продължи напред.
И когато погледна над ръба, видя трудещите се демони.
Имаше четирима адски пазачи и един гибелен страж. Те обаче не представляваха кой знае каква опасност в очите на орка, сравнени с двамата, стоящи пред тях. Брокс изръмжа, защото познаваше от собственото си време ужасяващите крилати създания, облечени в среднощносиня броня. Те жестикулираха с пръсти, завършващи с жестоки, подобни на остриета нокти, а докато работеха, ръцете им бяха заобиколени от бледо зеленикаво сияние.
Те бяха натрезими, известни още като властелините на ужаса.
Извисяваха се над другите демони, а видът им определено бе по-зловещ. От главите им израстваха огромни, тъмни, извити рога. Имаха мъртвешки сивкава кожа и никакви косми по чудовищните си глави. Двата остри кучешки зъба, които се подаваха от устите им, напомниха на Брокс историите, които бе чувал за вампирските навици на властелините на ужаса. Всъщност натрезимите бяха психически вампири, които се храчеха с безволевите и често използваха жертвите си за роби.
Двата демона стояха на мощни крака, напомнящи на кози, а вместо стъпала имаха копита. Макар интелигентни и невероятно опитни в магията (даже повече от ередарите), натрезимите бяха и смъртоносни войни. В този случай обаче изглеждаше, че оркът трябва да се бои повече от тъмните им магии.
Брокс беше открил некромантите.
Двамата властелини на ужаса извършваха гнусния си ритуал и успешно вдигаха мъртвите, които бяха изклали толкова брутално. Оркът си спомни чутото за Немъртвите пълчища и собствените им гнусни магии. За представител на неговата раса ставащото тук в момента бе много по-чудовищно от всяка смърт, причинена от оръжията на адските пазачи или гибелната стража.
Ветеранът си представяше как би се почувствал, ако окървавените трупове на другарите му се бяха надигнали в съюз с врага срещу орките. Това беше светотатство и обезчестяване на духовете. Сърцето му се разтуптя и Брокс усети как го изпълва неконтролируема ярост.
Внезапно си помисли за Ронин и нощните елфи. Беше възможно да са избягали, но с толкова много мъртъвци под контрола на натрезимите бе също толкова вероятно все още да се бореха за живота си… ако вече не го бяха загубили.