— Иска ми се да можехме да заловим поне един ередар — промърмори той. Представяше си разговора с демона и изучаването на стотиците неща, в които магията на Легиона щеше да се различава от неговата.
— Да заловим един ли? Не ставай глупав, младежо! Очаквам да бъдат избивани при първата им поява, особено сега! Всеки мъртъв уорлок означава по-малък шанс да бъде повторен ужасът, с който господарят Ронин и другите са се сблъскали!
Братът на Малфурион бързо потуши всякакви следи от новопоявилото се уважение към уорлоците и кимна.
— Разбира се, господарю! Това е една от най-важните ни цели!
— Надявам се. Това е всичко, магьоснико.
Илидан се поклони и незабавно се оттегли. Умът му кипеше от наученото току-що. Да вдигаш мъртвите! Какви ли други фантастични умения имаха ередарите? Двамата магьосници не бяха намеквали дори за подобни способности, иначе със сигурност биха видели смисъла в това да се вдигат жертвите и от двете страни на бойното поле, за да ги използват срещу Пламтящия легион!
Лорд Рейвънкрест правеше ужасна грешка. Какъв по-добър начин за победа над противника от това да изучиш силните му страни и да ги прибавиш към своя арсенал? С подобни умения, в добавка към тези, които вече притежаваше, Илидан вярваше, че ще е способен да смаже демоните едва ли не сам.
Тогава със сигурност Тиранде щеше да види, че той е много по-добрият избор.
— Ако само можех да се уча от тях… — прошепна той.
Веднага щом го стори, се огледа напрегнато, убеден, че наоколо има някой, който да чуе. Магьосникът обаче се оказа почти сам — най-близкият войник се намираше на няколко метра встрани.
Възвърнал си увереността, Илидан потегли към мястото, където лагеруваше лунната стража. Имаше много да обмисля. Наистина много.
Сянката се дръпна от отдалечаващия се нощен елф и заобиколи палатката на лорд Десдел Старей. Въпреки копитата си, създанието се движеше безшумно по твърдата земя. Патрулиращите стражи по някакъв начин го пропускаха, макар понякога да се озоваваше съвсем близо до тях. Само онези, които той избираше да го видят или чуят, можеха да го сторят.
Ксавиус се хилеше, доволен от постигнатото. Сатирът не само служеше на славния си господар, но действаше и в посока на собственото си възмездие. Беше преценил добре брата на друида и сега процесът на покварата бе започнал. Въпросите, желанията, всичко беше там и Илидан Стормрейдж сам щеше да подсили пламъците им. Беше само въпрос на време.
Сатирът се прокрадна извън лагера, където останалите го чакаха. Дори Аркемонд не знаеше всички заговори и планове на Ксавиус, защото някогашният нощен елф отговаряше единствено пред самия Саргерас. Нито Аркемонд, нито Манорот имаха някаква власт над него.
Да, помисли си Ксавиус, ако всичко преминеше според плана, когато Саргерас прекрачеше прага на този свят, не друг, а той щеше да стои от дясната страна на повелителя на демоните. А Аркемонд и Манорот щяха да бъдат принудени да коленичат пред него.
Крас се събуди от острата болка, която разкъсваше всяка частица от тялото му. Дори опитът да диша се оказа болезнено изживяване.
— Тихо, тихо — изчурулика женски глас. — Още не си достатъчно здрав, за да ставаш.
Той се опита да отвори очи, но това също се оказа твърде трудно.
— К-коя…
— Заспивай, заспивай… — Гласът й бе чиста музика, но в него имаше нещо, което показваше на пострадалия магьосник, че жената е нещо повече от човек или нощен елф.
Крас се опита да се бори срещу това предложение, но силите му го изоставиха и той се унесе. Дрямката му бе изпълнена със сънища за полет. Отново беше дракон, но този път имаше ярко оперение, като величествена птица. Магьосникът дори не се замисли върху това, а просто се радваше на възможността отново да се носи сред облаците както някога.
Сънят продължаваше и продължаваше, а с него и радостта. Когато някой го разтърси и най-накрая го откъсна от него, Крас за малко да го прокълне.
— Крас! Аз съм, Малфурион! Събуди се!
Драконовият магьосник с нежелание се върна към света на будните.
— С… с теб съм, друиде.
— Слава на Елун! Мислех си, че ще спиш вечно.
Веднъж събудил се, Крас осъзна, че нощният елф вероятно му е направил огромна услуга.