Выбрать главу

— Това не е хубаво.

— Очевидно не е, да — отвърна златоокият му близнак. — Но ще трябва да се справим и така. — Той вдигна ръка и Малфурион видя как тя се обгръща от червена светлина. — И на нас не ни липсват известни умения. — Илидан прекрати сиянието. — Дори ако ти не искаш да използваш всичко, на което те е научил Ценариус.

Под „всичко“ братът на Малфурион разбираше създаването на магии, които да нанасят катастрофални поражения не само на врага, но и на земята и всичко останало, попаднало под обсега им. Илидан все още не разбираше, че друидството изисква да работиш с миролюбивия баланс на природата, а не срещу него.

— Правя това, което мога, и по начина, по който трябва. И ако искаш да…

Но Малфурион така и не стигна по-нататък, защото пред тях изскочи създание, излязло сякаш от кошмар.

Адският пазач отвори гнусната си паст и изрева към близнаците. Пламтящата му броня изобщо не накара друида да почувства горещина, а напротив — смрази го до дъното на душата му. Рогатият демон замахна с високо вдигнатия си меч към по-близкия враг… Илидан.

— Не! — Малфурион изблъска брат си встрани и в същото време призова гората и небесата да му се притекат на помощ.

Внезапно се изви силен вятър, който заблъска чудовището и го отхвърли като листо на няколко крачки разстояние. То се сблъска с едно дърво, напука дънера и се свлече на земята.

Сякаш пипала на някакво огромно морско чудовище, корените на всяко дърво, способно да достигне демона, се извиха около зашеметения нападател. Пазачът се опита да се изправи, но ръцете, краката, тялото и главата му внезапно се оказаха приковани към земята. Той се опита да се бори, но скоро загуби хватката върху оръжието си.

Когато жертвата им бе обездвижена, корените веднага потънаха обратно в земята… и в процеса преминаха през демона.

Чудовището успя само да изсъска тихо, преди дърветата да откъснат главата от тялото му. От ужасяващите рани потече гнусна зелена течност. Частите на демона се затъркаляха към предполагаемите му жертви като парчетата от разхвърляна главоблъсканица.

Но докато Малфурион се разправяше с първия, от дърветата скочиха нови двама. Илидан изпсува и се изправи на колене, насочвайки пръст към по-близкия.

Демонът, който точно замахваше към него, рязко обърна боздугана към другаря си и размаза черепа на нищо неподозиращата жертва с един ужасяващ удар.

Изведнъж Малфурион усети, че нещо не е наред. Косъмчетата по врата му настръхнаха и той започна да се извръща.

Отгоре му се нахвърли зловещ четирикрак звяр. Две гърчещи се пипала, завършващи със зъбати израстъци, се забиха в гърдите му. Ред след ред пожълтели остри зъби изпълниха взора му. Обгърна го миризма като от развалена риба.

Отнякъде се чу викът на Илидан, но после спря като прерязан, прекъснат от нещо, бегло наподобяващо вой на хрътка.

Бяха ги измамили. Нарочно ги бяха подвели да свалят гарда си пред директната атака, за да може по-опасният враг да ги изненада в гръб. Адските зверове само бяха чакали удобният момент да се хвърлят срещу жертвите си.

Малфурион изкрещя, защото вампирските пипала буквално започнаха да откъсват магията от тялото му по начина, по който зъбите всеки миг щяха да се впият в плътта му. Адските хрътки бяха особено злокобен враг за всеки заклинател, защото ловуваха най-вече тези с дарбата за магия и изсмукваха силите им, докато от тях не останеше само куха черупка. И още по-зле — ако имаха достатъчно енергия на разположение, демоничните зверове можеха да се размножават, разделяйки се на мига на няколко еднакво мощни чудовища. Епидемия на злото.

Друидът се опита да откъсне пипалата от себе си, но те го държаха здраво. Нощният елф почувства как силите му се топят…

… И после до ушите му достигна звук, подобен на ромона на дъжда.

Адският звяр потрепери. Смукалата изпуснаха хватката си и се замятаха наоколо, а после демонът просто се свлече на една страна, почти върху ръката на Малфурион.

Младият друид премигна няколко пъти, за да прогони сълзите, и откри, че от дебелата кожа на чудовището стърчат повече от дузина остри стрели. Всяка от тях бе точно насочена, за да засегне най-важните области. Демонът бе умрял, преди да падне на земята.