Нощният елф се присъедини към него.
— И ти не можеш да видиш земята, нали? — запита Малфурион.
— Не, не мога.
— Никога не съм чувал за толкова огромно, толкова необятно дърво, че да не можеш да видиш земята под него!
— Аз съм — отвърна Крас, вадейки древни спомени от разбитата си памет. — Това е… това е Г’ханир. Дървото-майка. Домът на всички крилати създания, отделен и все пак част от смъртния свят, също като Смарагдовия сън. Г’ханир е най-високото дърво върху най-високия връх. Неговият плод носи семената на всички смъртни дървета. — Той помисли още малко. — И това е домът на нашата домакиня — полубогинята Авиана2.
— Авиана?
— Да. — Погледът му беше привлечен от нещо бързо и бяло, което летеше в тяхната посока. — И мисля, че в момента тя идва при нас.
Докато се приближаваше, крилатото създание ставаше все по-голямо и накрая двамата ясно различиха огромен бял сокол-скитник, по-едър от всеки от тях. Крас избута друида назад, откривайки входа изцяло.
Огромният сокол влетя вътре. След това започна да се променя. Краката му се издължиха и удебелиха. Крилете се свиха и се превърнаха в слаби пернати ръце. Тялото се трансформира и започна да прилича повече на женски нощен елф или човек, а опашката се сля с шлейфа на ефирна бяла рокля.
Слаба и с широки очи, жената, която имаше почти човешки черти, изгледа двамата. Носът й бе изострен, но много елегантен. Имаше бледо и красиво лице с цвят на слонова кост, а вместо коса — великолепна грива от пухкави пера. Роклята й шумолеше, докато се движеше… на два нежни, но все така завършващи с остри нокти крака.
— Буден, буден си вече… — каза тя с леко намръщване. — Трябва да почиваш, да почиваш…
Крас й се поклони.
— Благодарен съм ти за гостоприемството, господарке, но съм достатъчно здрав, за да продължа по пътя си.
Тя наклони глава на една страна точно като птица и изгледа магьосника с неодобрение.
— Не, не… твърде скоро, твърде скоро… Моля, седни.
Двамата се огледаха и откриха, че два стола, създадени в същия стил като останалата част от гнездото, вече ги чакат. Малфурион изчака решението на магьосника, който най-накрая кимна и седна.
— Ти си Майката на ятото, Господарката на птиците, нали? — запита драконовият магьосник.
— Авиана е името ми, ако това питаш. — Широките й очи изучаваха Крас. — А ти си един от моите… Един от моите, да… Така мисля…
— Радостта от небесата ми е позната, господарке, така е. Дължа живота си на Алекстраза…
— Аааа… — Полубогинята се усмихна майчински. — Скъпата, скъпата Алекстраза… Отдавна не сме разговаряли. Трябва да го сторим в най-скоро време.
— Да…
Крас не си направи труда да отбележи, че сега едва ли е времето за посещения. Не се съмняваше, че Авиана знае точно какво се случва по света, въпреки лековатото си излъчване, и че тя се съвещава с другите полубогове и духове за начина, по който да се преборят.
Небесното божество погледна към нощния елф.
— Ти, ти… От друго крило си… Един от онези на Ценариус…
— Аз съм Малфурион.
Авиана изчурулика:
— Разбира се, разбира се, че си! Ценариус има добро мнение за теб, младежо.
Бузите на друида потъмняха.
Един въпрос просто изгаряше устата на Крас и той накрая не се сдържа да го зададе:
— Господарке… как се озовахме тук?
За първи път тя изглеждаше изненадана.
— Ами че вие избрахте да сте тук, разбира се, разбира се!
Последното нещо, което магьосникът си спомняше, бе спускащият се върху тях червей, докато те достигаха портала. Той погледна към Малфурион за потвърждение, но нощният елф очевидно знаеше дори по-малко.
— Казваш, че аз съм избрал да ни пратя тук?
Авиана вдигна тънката си ръка. През входа долетя красива пъстроцветна пойна птичка с дълга опашка и кацна на обърнатата й длан. Полубогинята изгука към дребното създание, което потърка главичка в нейната.
— Тук идват само онези, които наистина го желаят. Този мъник е намерил теб и приятеля ти да лежите сред клоните, сред клоните… Имало и много разпръсната плът от много голям и вкусен червей. Децата ще пируват с него доста време…
Малфурион изглеждаше така, все едно му е призляло. Магьосникът кимна. Когато беше припаднал, порталът, логично, се беше затворил, прерязвайки огромния червей на две.