Без да обръща внимание на собствената си погнуса, Крас каза:
— Страхувам се, че това е едничкият път, в който пристигането ни е чиста грешка, господарке. Не съм искал да идваме тук. Просто направих магия, която не проработи както трябва.
Хубавата й уста оформи друга усмивка.
— Значи не желаеш да летиш отново, отново да летиш?
Той се намръщи.
— Нищо не бих желал повече.
— Значи това… Това значи е причината да свършите тук.
Драконовият магьосник помисли над думите й. Непрестанният му копнеж да се върне към някогашната си мощ явно бе повлиял на магията и Авиана го усещаше.
— Но няма нищо, което да можеш да сториш за мен.
— Така тъжно, така тъжно… — Полубогинята остави пойната птичка да отлети отново. — Но може пък и да мога, може и да мога… ако наистина държиш да напуснеш.
— Така е.
— Добре, добре…
Авиана откъсна едно перо от вътрешната част на лявото си крило. Когато го вдигна, то се покри със сребро. Небесното божество подаде перото на Крас, който прие дара с почит и го разгледа. Със сигурност в него се криеше мощ, но щеше ли да му помогне да лети?
— Постави го на гърдите си.
След моментно колебание магьосникът разтвори горната част на робата си, разкривайки гърдите си. Чу как Малфурион ахва и дори Авиана го погледна с още по-широки очи.
— Така значи, наистина си един от моите.
Беше забравил за люспата. Взета от по-младото му „аз“, тя бе сраснала така добре, че той напълно я беше забравил. За момент се зачуди дали по някакъв начин е можел да я използва, за да преодолее бариерата, но бързо осъзна, че дори да се върнат, Нелтарион ще е запечатал драконовото кралство за всички, освен собствените му стражи. Земният пазител искаше никой да не пречи на последните му магии.
— Планът ти все още ли ще проработи? — запита той.
— Но разбира се, разбира се! Даже повече, повече от преди!
Тя постави перото върху част от гърдите му, която не беше покрита от драконовата люспа и Крас зачака.
Пухкавото късче се сля с плътта му горе-долу по начина, по който го бе сторила люспата. Копринените нишки на перото се разпростряха и докато магьосникът зяпаше, внезапно започнаха да растат. Протегнаха се през гърдите му, лазейки във всички посоки.
Малфурион изглеждаше смутен, но Крас поклати глава. Разбираше какво се опитва да стори Авиана и приветстваше идеята й. Сърцето на драконовия магьосник биеше двойно по-бързо и той чувстваше подтик да скочи от ръба на гнездото.
— Още не, още не — предупреди полубогинята. — Ще разбереш, когато работата е свършена… Когато е свършела.
През гърба му премина странно усещане, близо до лопатките Крас почувства как дрехите му се раздвижват и разкъсват.
— Нещо излиза от гърба ти! — ахна друидът.
Още преди да започнат да се протягат и разделят от тялото му, той знаеше какво ще представляват — широки бели криле, идентични с онези, които Авиана носеше, щом се трансформираше в птичата си форма. Перата им бяха дебели и пухкави. Крас инстинктивно ги протегна и откри, че реагират със същата лекота, с която и неговите собствени.
— Те са твои за това пътуване, за това пътуване…
Драконовият магьосник посочи спътника си.
— Ами той?
— Той не е роден за небето, за небето… Може да се научи, да се научи, да. Но твърде, твърде дълго време ще му отнеме. Трябва да го носиш, да го носиш трябва…
Крас се съмняваше, че ще има достатъчно сила да направи това в сегашната си форма и го каза. Притесненията му обаче сякаш не смущаваха домакинята им.
Този път Авиана откъсна една-единствена нишка от друго перо. Тя го поднесе към устните си и нежно го духна по посока на Малфурион. Друидът изглеждаше несигурен, но остана неподвижен, когато дребно късче пух се понесе към него.
То докосна рамото му и се залепи за него. Младежът потрепери за момент, а после усети ръцете, краката и цялото си тяло много по-леки.
— Чувствам се… — Той подскочи и почти се удари в тавана. Когато се приземи, Малфурион се хилеше като хлапе.
Господарката на птиците се усмихна и на двамата, а погледът й се върна към Крас.
— Ще откриеш, че той не представлява никаква тежест.
— Аз… — Крас се задави. Не беше осъзнал досега колко му липсва възможността да се носи сред облаците. По едното му око покапа сълза и той падна на колене.
— Благодаря ти…