Рейвънкрест подивяваше от тази постоянна патова ситуация и затова отново извика Ронин и Илидан при себе си.
— Изглежда магията е решаващият фактор в това! — обърна се той към Ронин. — Можеш ли да сториш нещо?
Човекът се замисли.
— Има нещо, което може би е възможно, но ще ми е нужно пълното съдействие на лунната стража, за да го постигна. Може също така да има неприятни последици за самите нас.
— Съмнявам се от това нещата да станат по-лоши от сега. Е, Илидан?
— Чакам с нетърпение да помогна на господаря Ронин във всяка магия, която измайстори — отвърна близнакът на Малфурион с поклон към магьосника.
Ронин запази изражението си неутрално. Надяваше се Илидан да запази самоконтрол и да не се опитва да надгражда това, което магьосникът планираше да опита. Ако го стореше, хаосът беше гарантиран.
А тук хаосът значеше поражение.
— Ще загребем колкото можем по-надълбоко в Кладенеца — каза той на Илидан, докато вървяха към лагера на лунната стража. — Искам да опитам нещо, което магьосниците от Дал… магьосниците от родната ми земя обсъждаха да сторят, но нямаха шанса, преди всичко да се разпадне.
— Толкова ли ще е сложно, господарю Ронин?
— Не. Те изгубиха седмици в приготовление, но тук… — Той почука челото си. — … аз имам всичко, което успяха да измислят през това време. Може да ни отнеме няколко часа, но би трябвало да успеем.
Илидан се засмя.
— Вярата ми във вас е непоколебима, господарю Ронин!
Човекът отново се почуди дали нощният елф ще може да следва заповедите, без да се опитва да прекрои магията по собствените си груби и необмислени начини. Илидан сякаш все повече и повече губеше способността да не е център на заклинанието. Живееше за магията си и не се вълнуваше толкова от това, че силите му идват в голяма степен от лунната стража.
„В името на боговете! — помисли си внезапно Ронин. — Това го кара да изглежда почти като демон…“
Но имаше и други причини, по които златоокият нощен елф представляваше потенциална заплаха. Един Илидан, с амбицията да управлява… това наистина би довело до пълна разруха.
„Ще го държа под контрол. Налага се, докато Крас го няма.“
Той само се надяваше, че бившият му учител е успял да достигне драконите. Ако ли не, Ронин не знаеше какво може да стане. Не беше планирал да прави подобна опасна магия, но след като сигурността им за изхода от войната вече не съществуваше, явно нямаше друг избор.
Човекът обаче не желаеше да остави войниците беззащитни пред тъмните заклинания на уорлоците и затова накара Илидан да избере дузина от най-добрите магьосници и да ги остави да наглеждат битката. Щеше да се нуждае от тях едва когато дойдеше време да бъде направена самата магия. Лунната стража щеше да я усили и да я разпростре навсякъде, където му трябваше.
Но само ако Ронин се справеше със своята част от задачата.
— Илидан… имам нужда да ме водиш — каза магьосникът, щом всичко друго беше готово. — Имам нужда да ме заведеш до самия Кладенец.
— Да, господарю Ронин!
Нощният елф нетърпеливо застана до него, докато се приготвяха да протегнат умовете си към източника на мощта на нощните елфи. Досега Ронин докосваше само периферно силите на Кладенеца. За разлика от народа на Илидан, той нямаше нужда да черпи директно от него, което му даваше огромно предимство. Илидан и малцина други се бяха научили от човека как да правят това, но далеч не в същата степен. Сега обаче Ронин имаше нужда да извлече колкото може повече, за да е сигурен в желаните резултати.
Някъде надалеч се чу рог. Лорд Рейвънкрест подготвяше всичко за великото заклинание на човека… или великата му катастрофа.
Рамо до рамо двамата заклинатели се пресегнаха напред с мислите си и се свързаха. Ронин почувства дивата природа на Илидан и се опита да я удържи под контрол. Фанатизмът на нощния елф определено представляваше опасност за стабилността на магията.
Умът на елфа поведе магьосника напред. Чрез вътрешното си око Ронин гледаше пейзажа, носещ се покрай тях, докато двамата със спътника му се опитваха да достигнат Кладенеца. Безкрайните редици демони, последвани от мили унищожена земя, преминаха покрай тях само за секунда. Разрушеният град Зин-Азшари изпълни взора му за кратко. Великият дворец на кралица Азшара го последва… и най-накрая черните води на Кладенеца на вечността приветстваха човека.