Той продължи да крещи на отсъстващия Малфурион. Ронин, който все още се опитваше да си възвърне силите, можеше само да зяпне. Алчността и ревността на Илидан бяха толкова явни, че граничеха с омраза към друида.
Магията на човека бе запратила демоните в бягство и може би беше обърнала хода на войната завинаги… но докато гледаше напрегнатото изражение на Илидан и мислеше за това как той самият едва не бе изкусен от Кладенеца, магьосникът се зачуди дали не е освободил нещо още по-ужасно.
Кориалстраз размишляваше мрачно, а търпението му беше пред изчерпване. На всички дракони бе заповядано да чакат новини от Аспектите. Когато дойдеха, всяко ято щеше да полети в небесата като един ум, една душа. Планът беше да се спуснат върху демоните като ужасяваща сила, а Драконовата душа да разкъса редиците на Легиона, преди самите левиатани да ударят.
Простичък работещ план. Безгрешен план.
План, в който, поради причини, които не можеше да обясни дори на себе си, Кориалстраз не вярваше.
Но червеният мъжкар беше верен на своята кралица и съпруга, така че не правеше нищо. Алекстраза вярваше на творението на Нелтарион. И по-важното, вярваше на самия Земен пазител. Каквито и съмнения да таеше Кориалстраз, те щяха да останат неизречени.
— Вечно замислен, любов моя. Вечно притеснен.
Той изненадано вдигна глава, когато огромната женска влезе в леговището.
— Алекстраза — изтътна, — не си ли с другите Аспекти…
— Извиних се за мимолетното си отсъствие. Нелтарион не е доволен, но ще трябва да се въздържи.
Кориалстраз сведе глава в знак на уважение към нея.
— Как мога да ти служа, кралице моя?
В очите й проблесна намек за нерешителност. Тя отвърна с глас, твърде тих за дракон:
— Имам нужда да не ми се подчиниш.
Консортът й беше потресен.
— Какво, любов моя?
— На всички, освен стражите, които всеки от нас е позиционирал навън, е заповядано да стоят тук, в най-голямата пещерна система, докато не дойде моментът да излетим. Искам да игнорираш по-ранната ми заповед и да напуснеш.
Той бе вцепенен. Явно Аспектите не трябваше да научат за това заминаване.
— И къде трябва да замина?
— Не знам точно, но се надявам, че ти ще си способен да почувстваш къде, след като преодолееш бариерата. Искам да намериш Крас.
„Крас.“
Кориалстраз бе мислил доста за мистериозния магьосник. Крас вероятно знаеше неща, които биха му помогнали да разбере причините за безпокойството си.
— Той би трябвало все още да е с нощните елфи…
— Не… той е бил близо до нас съвсем скоро. Изера ми каза, че нощен елф, наречен Малфурион, се опитал да играе ролята на посредник чрез нея. Тя обаче изпитвала някои съмнения и затова накарала нощния елф да чака, докато тя прецени, че моментът е подходящ.
— И?
— Когато Изера отново потърсила Малфурион, той бил изчезнал. Каза ми го, докато Нелтарион и Малигос обсъждаха магията на Душата.
— Но защо му е на Крас да идва тук?
Напрежението, което червеният усещаше, се удвои. Пътуването от земите на нощните елфи беше доста дълго за някой, който не може да прелита няколко мили само за минути.
— Точно това искам да разбера.
— Ще направя всичко възможно да го намеря, но може да се окаже по-трудно, отколкото предполагаш.
Кралицата изсумтя. Затвори очи и помисли за миг, а после кимна.
— Да, трябва да знаеш.
— Да знам какво?
— Любов моя, ти си почувствал близостта между теб и Крас. Би го описал едва ли не като брат по люпило, нали?
Той не го беше осъзнал досега, но след като Алекстраза го каза, Кориалстраз почувства, че да, Крас наистина има такова място в сърцето му. Това нямаше нищо общо с люспите, които споделиха, за да победят слабостта си; нещо около мистериозното създание бе накарало консорта да му вярва също толкова, колкото и на великолепната си съпруга.
А понякога дори повече.
Алекстраза прочете всичко това по лицето му.
— Знай това, любов моя. Причината ти и Крас да сте толкова близки е, че вие сте едно и също същество.
Червеният мъжкар премигна. Със сигурност не бе разбрал казаното. Алекстраза сигурно имаше нещо друго предвид.
Но тя поклати масивната си глава и обяви:
— Крас си ти, Кориалстраз. Той е твоето „аз“, но много по-старо, много по-образовано и много по-мъдро. Той, това си самият ти след безброй столетия.