Каквато и да беше причината, Кориалстраз нямаше времето да се тревожи за нея. Зловещ огнен стълб го уцели в гърдите. Той се завъртя лудешки, неспособен да поеме контрола над полета си.
В тялото му се впиха нокти. Гнусният дъх на черния почти го накара да повърне.
— Мой си! — изрева полудялото създание. Тъмният гигант вдиша, за да запрати още един последен залп, който със сигурност щеше да убие врага му от такава близост.
В отчаянието си Кориалстраз се изстреля напред. Огромните му нокти се впиха здраво в гърлото на врага му, стискайки толкова здраво, че прекратиха достъпа на въздух.
Другият дракон се разтресе яростно, защото силите, които се опитваше да освободи, не намираха изход от тялото му. Той задращи отчаяно по Кориалстраз, като оставяше белези по лицето и тялото му.
После черният буквално експлодира.
Консортът на Алекстраза освободи гърлото му и изрева в агония, защото горяща кръв се изля отгоре му от унищоженото тяло. Това му дойде в повече. Силата му изчезна и той започна да пада заедно с врага си към земята.
И докато падаше, червеният дракон успя само да се зачуди дали смъртта му ще засегне и бъдещото му „аз“.
Седемнайсет
Аркемонд наблюдаваше отстъплението на легионите си под напора на магията и атакуващите нощни елфи. Наблюдаваше, докато пейзажът пред него се изпълни от гористозелената броня на враговете. Демоничният командир почти можеше да почувства триумфа им, да чуе виковете им заради предстоящата победа.
„Колко лесно е да измамиш тези създания — помисли си. — Смятат, че сега ще спечелят.“
И с тази последна мисъл гигантският демон се обърна и бавно и уверено закрачи след отстъпващите си слуги.
— Ууух!
Малфурион се стресна от чулия се откъм Крас звук. Миг по-късно усети, че магьосникът се мъчи с хватката си върху него. Поглеждайки надолу, друидът видя, че се намират твърде високо, за да падне безопасно, въпреки магическото перо. Той сграбчи ръцете на Крас възможно най-здраво и изкрещя:
— Какво има?
— Аз не… чувствам се така, сякаш туптящото ми сърце е било откъснато от гърдите ми! Аз… трябва да се приземя бързо!
Нощният елф бързо огледа местността. Имаше гори и тревисти равнини, слава богу, с превес на второто. Видя едно място, което изглеждаше по-меко от останалите, и го посочи.
— Ще можеш ли да стигнеш дотам?
— Аз… ще… се опитам!
Но Крас полетя почти наслуки и мястото, избрано от Малфурион, започна да се отдалечава надясно. Вместо това те се насочиха към група дървета, които можеха и да смекчат падането им, но със същия успех можеха и да им счупят вратовете или главите.
Крас изстена силно и ги издигна малко по-високо. Дънерите прелетяха под тях и равнината отново ги приветства. Започнаха да се спускат, първо бавно, а после твърде бързо за вкуса на друида.
— Мисля… мисля, че трябва да си готов да се спасяваш, Малф…
Внезапно магьосникът го пусна.
Изминаха няколко безценни секунди, докато Малфурион осъзнае какво може да стори. Пресегна се с мислите си към тревата под себе си…
Стръковете в тази област бързо израснаха по-високи и дебели. Тревата се сгъсти дотолкова, че оформи някакъв вид дюшек. Когато нощният елф падна върху нея, тя поддаде съвсем леко, а после се трансформира, за да поеме тежестта му. Всяка кост в тялото, му потрепери, но Малфурион оцеля невредим.
Опипа рамото си, само за да разбере, че дарът на Авиана е изчезнал. Все пак той беше щастлив, че е действал бързо, за да избегне катастрофата.
Крас размаха крила още няколко стъпки, движейки се като ястреб, прострелян фатално от ловец. Малфурион не можа да реагира достатъчно бързо, за да помогне на драконовия магьосник и той падна във високата трева.
В мига, в който се приземи, крилете на Крас изчезнаха като прах, издухан от вятъра. Слабата фигура залитна напред и изчезна от погледа на друида.
— Господарю Крас! Крас!
Нощният елф се надигна на крака и се помъчи да излезе от полето, за да стигне до мястото, където за последно бе видял спътника си.
Но от магьосника нямаше и следа. Малфурион се зазяпа в тревата, сигурен, че е на точното място.
После чу кратко стенание малко по на юг. Разделяйки тревата с ръце, друидът затърси източника.
Миг по-късно неподвижното тяло на Крас се появи пред изплашения му поглед.
Той коленичи до магьосника и внимателно го огледа за външни наранявания. След като не откри нищо, нощният елф бавно го преобърна. Докато го правеше, нещо падна от тялото на спътника му.