Перото на Авиана. Изглеждаше изхабено, кафяво. Друидът го докосна с един пръст и ахна, когато перото просто се разпадна и изчезна сред пръстта и тревата.
Драконовият магьосник изстена още веднъж. Малфурион го нагласи така, че да лежи на гърба си, и провери за счупени кости. Въпреки много по-тежкото си падане обаче, Крас изглеждаше недокоснат. Очевидно единственият му проблем беше ударилата го в небето слабост, каквато и да беше тя.
Очите на бледата фигура се отвориха бавно.
— Пис… писна ми да се будя в подобно състояние…
— Внимателно, Крас. Не бива да се движиш все още.
— Скоро изобщо няма да се движа… Малфурион… мисля, че умирам.
— Какво искаш да кажеш? Как? Какво ти стана?
— Не на мен… на друг. Обвързан съм с Кориалстраз… и той с мен. Мисля… мисля, че е бил нападнат. Той е… почти мъртъв и… ако си отиде, за мен също няма надежда.
Малфурион огледа отново тялото на Крас, опитвайки се да измисли нещо, с което помогне.
— Нищо ли не може да се направи?
— Може би ако можеш… ако можеш да го излекуваш… но той е далеч от тук и… и е дракон… ще бъде адски т-трудно. Аз…
Той притихна. Друидът започна да мисли бързо, но нищо не му идваше наум. Всички умения, научни от Ценариус, биха му свършили работа, но не и когато истинската жертва се намира на безброй мили разстояние.
И после видя люспата, разкрита наполовина от свлечената роба на магьосника.
— Крас. Това парче…
— Онова, което мислех, че може… да спаси и двама ни… Част от него… за ч-част от мен. И за известно… известно време работеше.
— Това е негова люспа — промърмори сам на себе си Малфурион. — Негова люспа.
Планът беше дързък и невъзможен… но пък единственият, с който разполагаше. Той прокара пръст по люспата, дивейки се на контурите и могъществото й. Намерението му се пораждаше от различни страни на обучението му, неща, които Ценариус никога не беше свързвал заедно. И все пак… някои основни закони със сигурност щяха да важат и тук…
— Може би имам идея, Крас.
Но магьосникът не отговори; очите му отново бяха затворени. За момент нощният елф се изплаши, че може би вече го е изгубил. Чак когато се наведе ниско и се заслуша в тихото, но все още стабилно дишане на Крас, се успокои малко.
Не можеше да се колебае повече. На драконовия магьосник му оставаха още само няколко минути живот.
Той постави двете си ръце върху люспата и отново отвори ума си към околния свят. Тревата вече го познаваше и веднага се отзова на повика му. Вятърът раздвижи косата му, а земята се разбуди, любопитна към молбата му.
Но преди да поиска каквото и да е от тях, той също така трябваше да разбере дали наистина може да се свърже с дракона Кориалстраз. Друидът затвори очи и се остави да потъне в люспата, да намери в нея връзката с първия й носител.
В началото усети леко объркване, защото Крас и Кориалстраз бяха толкова неразривно свързани, че почти сбърка единия с другия. Осъзнавайки най-сетне грешката си, Малфурион насочи мислите си към червения дракон с надеждата, че крехката връзка между люспата и него още съществува.
За негова изненада тази част от начинанието се оказа много лесна. Сетивата му веднага го запратиха през безброй мили и непознати земи, към по-суров планински регион. И пейзажът, и пътуването му напомниха за опита да достигнат драконите, скрити зад бариерата, само че този път не пътуваше толкова надалеч, нито пък му се налагаше да прониква в Смарагдовия сън.
След това Малфурион почувства ужасно усещане за загуба. Едва не припадна. Изплашен, да не би да сподели смъртното преживяване на Крас и Кориалстраз, нощният елф се стегна. Сетивата му се уравновесиха и той осъзна, че сега вижда емоциите на умиращия дракон.
Беше имало битка, ужасяваща битка. В началото Малфурион помисли, че Пламтящият легион с нападнал, но после почувства от разпръснатите мисли на червения, че врагът са били други дракони… черни.
Спомняйки си зловещото дуо, което ги бе преследвало, друидът подозираше, че знае кои зверове са атакували дракона. Разбра, че са мъртви, и го удиви, че при това положение Кориалстраз изобщо все още е жив. Този дракон със сигурност е бил могъщо и великолепно създание…
Не! Мислеше за Кориалстраз, сякаш вече е мъртъв. Това обричаше не само дракона, но и него самия. Малфурион трябваше да спре с подобни мисли, ако се надяваше да ги спаси.