Сега отново чуваше същите ужасяващи и тъжни вопли.
Ронин извика към дракона, но или вятърът отнесе думите му, или Кориалстраз предпочете да не ги чува. Крилете бавно насочиха спускането им, забавяйки го до внимателно снижаване.
Кацнаха върху малък връх, издигащ се над сенчести и полуразрушени сгради. Бяха твърде малко за град и магьосникът прецени, че са били някакво укрепление или заобиколено от стени имение. Какъвто и да беше случаят, сградите излъчваха мрачно усещане, което само затвърждаваше притесненията му.
— Кога ще потеглим отново? — попита той, надявайки се, че драконът възнамерява само да си отдъхне за момент, преди да продължат към Калимдор.
— Не и преди изгрев. Трябва да минем покрай Маелстрьом преди да достигнем континента, и ще ни бъде нужна цялата сила и съобразителност, за да успеем. Този остров е първият, който виждам от доста време насам.
— Как се нарича?
— Не притежавам чак толкова задълбочени географски познания.
Кориалстраз се разположи на земята и позволи на Ронин да слезе. Магьосникът едва успя да се отдръпне от спътника си достатъчно, за да мерне руините за последно, преди мракът да ги погълне окончателно.
— Тук е станало нещо трагично — изкоментира Кориалстраз внезапно.
— И ти ли го усещаш?
— Да… но не мога да кажа какво е било. Независимо от това обаче, би трябвало да сме на сигурно място тук горе, пък и не възнамерявам да се трансформирам.
Това донякъде успокои Ронин, но въпреки това предпочете да стои колкото може по-близо до дракона. Макар да имаше репутацията на безразсъден човек, магьосникът не беше глупак. Нищо не би могло да го накара да слезе сред онези руини.
Гигантският му приятел заспа почти веднага, оставяйки един доста умърлушен Ронин да съзерцава нощното небе. Образът на Верееса изпълни мислите му. Близнаците скоро щяха да се появят на бял свят и той се надяваше да не изпусне събитието заради това пътешествие. Раждането беше своеобразна магия — такава, каквато той не би могъл да овладее.
Мислите за семейството му донякъде успокоиха напрежението и преди да се усети, Ронин се беше унесъл в дрямка. В сънищата му Верееса и все още неродените близнаци продължиха да му правят компания, макар че така и не можа ясно да разбере от какъв пол са децата.
После Верееса се стопи в нищото, оставяйки го сам с близнаците. Те го викаха, увещаваха го да дойде при тях. В съня си магьосникът започна да тича сред пустошта, а децата все повече се стопяваха в далечината. Това, което започна като игра, се превърна в лов. Първоначално щастливи, виковете се изпълниха със страх. Децата на Ронин имаха нужда от него, но първо трябваше да ги намери… при това бързо.
— Тате! Тате! — долитаха до него гласовете им.
— Къде сте? Къде сте? — Магьосникът си пробиваше път сред плетеница от клони, които сякаш само се сгъстяваха с всеки натиск. Накрая успя да премине през тях, само за да се озове пред извисяващ се замък.
А нейде от високото близнаците отново извикаха. Ронин видя фигурите им в далечината, протягащи се към него. Направи магия, за да се издигне във въздуха, но в същия миг и замъкът започна да се уголемява, за да се изравни с него.
Изпаднал в ужас, той си наложи да се движи още по-бързо.
— Тате! Тате! — викаха гласовете, сега изкривени от вятъра.
Накрая достигна прозореца на кулата, където го чакаха. Ръцете им се протегнаха, опитвайки се да скъсят разстоянието. Пръстите им стигнаха на сантиметри от неговите…
И внезапно огромна фигура се блъсна в замъка и го разтърси до самите му основи, а Ронин и децата му паднаха към земята. Магьосникът се протегна отчаяно да ги спаси, но светкавично бърза ръка го сграбчи и отнесе.
— Събуди се! Събуди се!
Главата на Ронин се тресеше. Всичко около него се въртеше. Ръката изпусна хватката си и той отново се понесе надолу.
— Ронин! Където и да си! Събуди се!
Под него две сенчести фигури протегнаха ръце, за да го хванат… Сега децата му се опитваха да спасят неговия живот. Ронин се усмихна на двойката и те се усмихнаха в отговор.
Усмихнаха се в отговор с жестоки и остри зъби.
И точно навреме Ронин успя да се събуди.
Вместо да пада, лежеше на гърба си. На бледата звездна светлина различи, че се намира сред лишени от покрив руини. Тежката миризма на развала атакува ноздрите му, а до ушите му достигна злокобен съскащ звук.
Вдигна глава… и се оказа очи в очи с лице, излязло от нечий кошмар.