— Бойният главатар ми заповяда да отида — отвърна Брокс предизвикателно. — И аз отидох.
— Не мога да говоря за орките — включи се Ронин. — Но самият аз съм доста опитен в магията.
Очите му, толкова различни от тези на нощните елфи, се впиха в лунния страж в мълчаливо предизвикателство елфът да оспори думите му.
След малко и двамата магьосници кимнаха в съгласие. Малфурион осъзна, че те не знаят какво точно е Ронин, но могат лесно да разпознаят някой, който е опитен в изкуството им. Всъщност може би само поради тази причина изобщо го бяха оставили да говори.
— Може би остарявам, но съм склонен да повярвам на голяма част от казаното. — Това признание на лорд Рейвънкрест прикова погледите на някои от офицерите и изпрати вълна от облекчение през Малфурион. Ако командирът приемеше искрено историята им…
— Ние все още не сме убедени — обяви Латосиус. — Подобна информация не може да бъде приета само на вяра. Все още е необходим разпит.
Веждите на благородника се вдигнаха:
— Нима съм казал друго?
Той щракна с пръсти и стражите хванаха здраво Малфурион под мишниците. След това го завлякоха към пиедестала.
— Сега бих искал да изпитам вярата, която имам в новия си магьосник. Илидан, трябва да установим абсолютната истина, колкото и неприятна да ти изглежда. Мога ли да разчитам на теб да ни докажеш дали всичко, казано от брат ти, е вярно?
Младият нощен елф преглътна, а после погледна отвъд Малфурион.
— Вярвам на думите на брат си, но не бих казал същото за създанието с робата, господарю.
Илидан се опитваше да отклони вниманието към непознатия, за да не му се налага да използва силите си върху брат си. Малфурион оценяваше загрижеността, но не беше склонен да допусне Ронин и Брокс да пострадат вместо него.
— Лорд командире, това е абсурдно! — Възрастният магьосник отиде до пиедестала и изгледа Илидан с презрение. — Непосветен магьосник, който при това е брат на заподозрения? Всеки разпит ще бъде съмнителен! — Той се извърна към Малфурион, а сребристите му очи се стесниха заплашително към младия нощен елф. — В съответствие със законите, наложени в самата зора на нашата цивилизация, отговорността за магическите работи пада и е в правата единствено на Лунната стража, особено що се отнася до подобни разпити!
Магьосникът пристъпи напред, на ръка разстояние от затворника.
Малфурион се опита да не показва притеснението си. Срещу физическите заплахи на замъка се надяваше, че друидското му обучение ще помогне да оцелее, но гмурването на заклинател в ума му го заплашваше много повече. Подобен разпит можеше да остави тялото му здраво, но да разбие ума напълно.
Илидан скочи от пиедестала:
— Господарю, нека аз разпитам брат си!
Каквото и да му направеше близнакът му, Малфурион подозираше, че Илидан ще внимава много повече от лунния страж, който искаше само отговори. Друидът погледна към лорд Рейвънкрест с надеждата благородникът да приеме предложението на брат му.
Но господарят на Блек Руук само се облегна в стола си и обяви:
— Законите ще бъдат спазени. Той е ваш, лунни стражи… но само ако извършите разпита тук и сега.
— Съгласни сме.
— Също така очаквам докато работите да приемете, че той може би казва истината.
Това беше най-многото, което Рейвънкрест щеше да направи, за да предпази брата на Илидан, или поне така предположи Малфурион. На първо място брадатият командир беше защитник на кралството. Ако цената на тази защита беше животът или умът на един нощен елф, тази жертва щеше да бъде направена.
— Ще разберем истината — отвърна кратко магьосникът. После се обърна към стражите и заповяда: — Дръжте главата му неподвижна.
Един от пазачите хвана Малфурион и го задържа пред лунния страж. Облеченият в роба елф се протегна и докосна слепоочията на борещия се затворник с показалците си.
През ума на друида премина силен шок и той бе сигурен, че е изкрещял. Мислите му се залутаха във всички посоки, стари спомени изплуваха неканени… Но всеки от тях биваше захвърлян настрани, докато нещо, което чувстваше като ноктеста лапа, копаеше в ума му, все по-дълбоко и по-дълбоко…
„Не се противи! — заповяда суров глас, който трябваше да принадлежи на Латосиус. — Освободи тайните си и ще ти стане по-добре!“
Малфурион искаше да го направи, но не знаеше по какъв начин. Помисли си за това, което вече бе казал пред събралите се, и се опита да го излъчи напред. Все пак отказа да разкрие вероятното предателство на Азшара. Ако подозренията му изплуваха, това щеше да намали шансовете му някой някога да му повярва…