Латосиус се обърна към благородника:
— Трябва да направим нещо, за да си върнем контрола над Кладенеца! Срещу тези чудовища само силата на оръжията няма да ни бъде достатъчна! Чухте пратеника!
Брадатият командир навря лицето си почти в това на досадния старец:
— И аз се надявам да имам малко магия под ръка, особено от страна на прехваления ви орден, ала силата на оръжията май е единственото, което имаме в момента, не мислиш ли?
Илидан внезапно изостави брат си и останалите:
— Господарю, чувствам, че мога да помогна донякъде. Все още имам известни способности.
— Прекрасно! Ще ни потрябват! Зин-Азшари трябва да бъде отмъстен, а кралицата освободена от Аристократите!
В този момент Ронин усети, че не може да остане безучастен. Знаеше какво може да стори Пламтящият легион и макар това да бе вече част от миналото, не можеше просто да стои встрани, както Крас го съветваше. Все още усещаше у себе си способността да прави магии, при това без ограниченията на елфите.
— Господарю Рейвънкрест!
Благородникът се извърна към него, явно несигурен как да се отнася към него:
— Какво искаш?
— Трябва ти някой, който може да прави заклинания. Предлагам ти услугите си.
Рейвънкрест изглежда се съмняваше.
В отговор магьосникът призова кълбо от синя светлина над лявата си длан. Отне му малко повече усилия от обикновено, но не дотам, че да проличи.
Съмнението на командира се стопи моментално:
— Чудесно, добре дошъл в редиците ни… — Явно с крайчеца на окото си забеляза, че Латосиус се кани да протестира. — Особено след като нищо друго не ни се предлага.
— Ако магията, каквато и да е тя, която ни отрязва от Кладенеца, може да бъде премахната…
— Което от своя страна ще изисква немалка магическа сила… и ако можехте да го постигнете, лунни стражи, нямаше изобщо да имаме проблем!
Докато ги слушаше как спорят, сърцето на Малфурион се сви. Подобни дрязги не служеха никому. Дошло бе времето да действат, но с почти никаква магия, която да подпомогне въоръжената сила на лорд Рейвънкрест, бъдещето наистина изглеждаше мрачно. Ако само…
Очите му се разшириха. Може би можеше да стори нещо.
Както брат му и Ронин бяха направили преди него, Малфурион пристъпи към благородника. Рейвънкрест го изгледа с недоверие.
— Какво има пък сега? И ти ли ще ми предложиш магия като тази, която Илидан твърди, че притежава? Добре дошъл си, ако можеш, независимо от предишните ти престъпления.
— Не предлагам заклинания, лорд Рейвънкрест, а нещо съвсем различно. Предлагам уменията си, на които ме научи моят шан’до, Ценариус.
Латосиус се изсмя подигравателно:
— Това е най-пошлата шега до момента! Ученията на митичния полубог?
Но Рейвънкрест не отхвърли казаното от Малфурион:
— Наистина ли вярваш, че можеш да си ни от полза?
Младият нощен елф се поколеба, ала после отвърна:
— Да, но не и от тук. Трябва да отида на някое по… тихо място.
Благородникът се намръщи:
— По-тихо?
Младежът кимна:
— Искам да отида в храма на Елун.
— Обителта на Майката Луна? Дори не се бях сетил за тях. Подкрепата им може да ни бъде от голяма помощ в тази криза… но какво се надяваш да постигнеш там?
Опитвайки се да скрие несигурността си, Малфурион Стормрейдж отвърна:
— Да премахна магията, която спира притока на сили от Кладенеца на вечността към магьосниците ни, разбира се.
Двайсет
Всичко по света беше наред… поне за лорд Ксавиус. Изпълнението на мечтите и целите му вече се виждаше на хоризонта. И което бе още по-хубаво, Великият изглеждаше доволен от него. Блокиращата магия, която двамата с Манорот бяха издигнали, не само бе успяла напълно да запечата Кладенеца от всички извън кръга на Аристократите, но също така им позволи да разширят портала и да го заздравят. Само за няколко часа стотици бойци от небесното войнство преминаха през него.
Манорот веднага пое контрола над тях и ги поведе да прочистват недостойните. Някога Ксавиус би намерил това за ужасяващо, но сега напълно подкрепяше методите на Саргерас. Богът най-добре знаеше как може да бъде създаден съвършеният рай, за който мечтаеше съветникът. Та нима кварталът, принадлежащ на Аристократите, не бе напълно пощаден? Тези, които служеха на двореца, щяха да сътворят нова Златна Ера за расата на нощните елфи — епоха, която да засенчи всичко преди нея.