Лорд Ксавиус получи честта да продължи да надзирава работата, която правеше всичко това възможно. Поддържаше деликатния баланс, необходим на магията, за да се регенерира непрестанно щитът около Кладенеца. Усилието бе по-голямо дори от предвижданото от Манорот и ако сега магията се провалеше, щеше да бъде почти невъзможно да се повтори без първо порталът да бъде напълно запечатан, защото изискваше обединената мощ на всички Аристократи.
Но Ксавиус не възнамеряваше да позволи нещо да сполети безценния щит. Не че очакваше някакви проблеми. В крайна сметка какво би могло да се случи тук, в сърцето на двореца?
Мрачна фигура влезе в залата и се огледа нетърпеливо:
— Къде е Манорот? — изсъска Повелителят на хрътките.
— На чело на войнството, разбира се — отвърна нощният елф. — Излезе, за да прочисти Зин-Азшари от недостойните.
Нещо в изражението на Хаккар за момент притесни Ксавиус. Изглеждаше, сякаш съветникът бе казал нещо, което Повелителят е намерил за смешно. Нощният елф обаче не можеше да си представи какво би могло да бъде.
От портала излязоха още четирима Адски пазачи. Един от още по-заплашителните гибелни стражи чакаше наблизо. Той излая на неизвестен език нещо към новодошлите, които веднага излязоха от залата.
Небесното войнство се движеше с невероятна военна точност и всички моментално се подчиняваха на заповедите, постоянно нащрек, за да изпълняват дълга си. Дори елитните войници на капитан Варо’тен бледнееха при сравнението, поне в очите на Ксавиус.
— Как върви подготовката за лова? — запита съветникът.
Всякаква следа от подигравка изчезна от лицето на великана:
— Върви добре, лорд нощен елфе. Моите хрътки и Адссските Пазззачи, които тичат ссс тях, получиха точни и иззрични зззаповеди. Зззаловени ще бъдат онезззи, които Манорот пожела.
Повелителят на хрътките се обърна и излезе от залата, оставяйки сам лорд Ксавиус.
Съветникът погледна отново магията, в направата на която бе взел дейно участие. На няколко стъпки от портала блестящи яркосини кръгове над изрисуван от Манорот пентаграм бележеха наличието на заслоняващата магия. Ала с особените си очи Ксавиус бе способен да види много повече. Вътре във фигурата бушуваха сили — зелени, жълти, оранжеви… Могъщ рог на изобилие от магически енергии, над които той сега имаше пълен контрол.
Също както държеше в ръцете си съдбата не само на своя народ… но и на всичко живо.
Храмът на Елун не се нуждаеше от известие за катастрофата, сполетяла кралството на нощните елфи. Жриците не бяха пряко засегнати от загубата на Кладенеца, но въпреки това усетиха внезапната празнина. Когато тълпите се стекоха към отделните храмове, за да молят за насока, посветените от цялото кралство обсъдиха станалото, ползвайки връзка, която съществуваше откак Майката Луна бе докоснала сърцето на първата си поклонница. Опитаха да проучат ставащото с Кладенеца, ала също като Лунната стража, не можаха да стигнат до никакъв отговор.
Но въпреки че бяха запазили дарените им от богинята сили, жриците не бяха в безопасност от ужаса, който се изсипа от двореца. Когато Легионът нахлу в храмовете, пръснати из столицата, дори послушниците в далечния Сурамар почувстваха смъртта на сестрите си, когато ордата ги изкла безмилостно.
— Сестро — извика една от жриците на Тиранде, която наливаше вода за вярващите. — На входа стои младеж и моли да се срещне с теб.
— Благодаря ти, сестро. — Тиранде подаде каната на друга послушница, а после се затича по коридорите. Предположи, че Илидан е дошъл да я види отново. Младата елфа се страхуваше да говори с него, несигурна какво би му отвърнала, ако той заговори за евентуален брак помежду им.
Но не Илидан я чакаше, а друг, когото мислеше, че още дълго няма да види.
— Малфурион!
Без да осъзнава какво прави, тя го обви с ръце и го прегърна здраво.
Бузите му потъмняха и той прошепна:
— Радвам се да те видя, Тиранде.
— Как се озова тук? — Внезапно в гърдите й се надигна страх. — Броксигар? Какво са му сторили…
— Той е с мен. — Малфурион посочи зад гърба си и Тиранде видя орка, който чакаше в тъмния ъгъл до входа. Чудовищният войн изглежда се чувстваше доста неудобно в присъствието на толкова много нощни елфи.
Жрицата се огледа наоколо, но не видя други стражи, освен тези в храма.