— Малфурион! Каква лудост ви води тук? Да не би двамата да сте се промъкнали в града, само за да ме видите?
— Не… заловиха ни.
— Но ако…
Той постави нежно пръст на устните й, за да я накара да замълчи.
— Тази история ще трябва да почака. Знаеш ли за ужасите в Зин-Азшари?
— Само донякъде… и дори това ми е твърде много! Малфурион, не можеш да си представиш ужаса, който почувствахме в умовете и душите на сестрите ни…
— Чуй ме! Точно в този момент нашествието се разпростира извън столицата. И което е по-лошо, лунните стражи са безпомощни срещу него! Някаква магия почти напълно е отрязала достъпа им до силите на Кладенеца!
Тя кимна:
— И ние така предположихме… но това какво общо има с идването ти?
— Залата на Луната използва ли се в момента?
Тиранде се замисли.
— Преди час я ползваха, но толкова много дойдоха за съвет при висшите жрици, че им се наложи да отворят вместо нея главната зала за молитви. Вероятно Залата на Луната е празна в момента.
— Добре. Трябва да отидем там. — Младежът махна на Брокс, който бързо влезе след него. За удивление на Тиранде, оркът носеше брадва.
— Нали каза, че са ви хванали…
— Лорд Рейвънкрест не видя причина да ни задържа повече, докато Брокс остава с мене.
— Задължен съм и на двама ви — напомни широкоплещестият войн. — Дължа ви живота си.
— Нищичко не ни дължиш — отвърна му братът на Илидан. После се обърна към Тиранде: — Моля те, заведи ни в залата.
С жрицата начело те се насочиха навътре в храма. Въпреки опитите на Брокс да върви възможно най-близо до спътниците си, просто нямаше начин да скрие облика си от събраните вътре нощни елфи. Мнозина го изгледаха с ужас, а неколцина дори изкрещяха, сочейки орка, все едно той бе виновен за случващото се.
Пазачките ги настигнаха близо до Залата на Луната. Най-предната беше същата, която по-рано бе обсъждала Илидан с Тиранде.
— Сестро… обичаите ни са да приемаме всеки, който пожелае да влезе в храма на Майката Луна, ала това същество…
— Нима Елун е казала, че той няма същите права като всеки друг вярващ?
Стражарите се спогледаха несигурно. Накрая първата отговори:
— Всъщност не се споменава нищо за другите раси, но…
— Ние всички сме деца на Елун! Той също има правото да дойде тук за съвет, както и да ползва останалите услуги на храма!
Нямаха какво да й отговорят. Най-накрая пазачката им махна да продължат, но не се сдържа и добави:
— Моля те, дръж го по-далеч от очите на другите, доколкото ти е възможно. Паниката и така е предостатъчно.
Тиранде кимна с благодарност:
— Разбирам.
Когато влязоха, вътре имаше само две послушници, които шетаха. Младата жрица веднага отиде при тях и им обясни нуждата си от усамотение, посочвайки Брокс. Всъщност видът на орка бе достатъчен, за да ги накара да се оттеглят.
Тиранде се върна при Малфурион и запита:
— Какво се надяваш да постигнеш?
— Искам отново да вляза в Смарагдовия сън.
На нея това никак не й хареса:
— Планираш да отидеш до Зин-Азшари!
— Да. Надявам се там да разбера какво са сторили на Кладенеца.
Но тя го познаваше твърде добре:
— Не се надяваш просто да откриеш истината, Малфурион. Май възнамеряваш да направиш нещо по въпроса…
Вместо да отговори, той огледа центъра на залата:
— Тази част изглежда най-спокойна.
— Малфурион…
— Трябва да побързам, Тиранде. Прости ми…
С Брокс зад гърба си, той отиде до избраното място и се разположи удобно на пода. След това, свил крака, друидът се загледа в озареното от луната небе.
Оркът седна срещу нощния елф, но остави място и за послушницата. Малфурион я изгледа въпросително.
— Няма нужда да оставаш…
— Надявам се Майката Луна да ми посочи начин, по който да ти помогна.
Малфурион й се усмихна признателно, а после отново стана сериозен.
— Трябва да започвам.
Без да може ясно да определи защо, Тиранде внезапно сграбчи дланта му. Той не я погледна, защото вече бе затворил очи, но за момент усмивката му се завърна.
А после тя усети как друидът я напусна.
Планът бе скалъпен набързо и отчаян. При това Малфурион си даваше ясна сметка, че лорд Рейвънкрест не му вярва особено много. Но след като Лунната стража бе практически безсилна, благородникът не беше видял причина да забрани на младия нощен елф поне да опита.