Малфурион понечи да погледне към дъното на празнотата, но внезапно отклони поглед. Краткият досег с огнената сфера му позволи да почувства чудовищното зло, стаено вътре. Удиви се, че Аристократите не могат да почувстват с какво са се свързали.
Опитвайки да забрави току-що видяното и бавно надигащия се страх, Малфурион се обърна… и се озова лице в лице с магьосник, който можеше да бъде само съветникът на кралицата, лорд Ксавиус.
Друидът се носеше само на сантиметри от неспокойните очи на възрастния елф. Беше чувал за фалшивите полукълба — магически приспособления, които Ксавиус доброволно бе сменил за истинските. Рубинени линийки прорязваха абаносовите лещи — толкова черни, колкото силата, която Малфурион бе почувствал от другата страна на магическия портал.
Съветникът стоеше там с такова напрегнато изражение на суровото си лице, че в началото младият елф си помисли, че е бил забелязан, но това, разбира се, беше само въображението му. След миг Ксавиус пристъпи напред, преминавайки право през Малфурион, и се насочи към Аристократите, които неотклонно продължаваха с усилията си.
На друида му отне момент да се съвземе от неочаквания сблъсък. Лорд Ксавиус бе главният виновник за ужаса отвън, поне в очите на Рейвънкрест и Лунната стража. Виждайки го сега, не му бе трудно да го повярва. Ала все така чувстваше, че кралицата знае какво става, макар засега да не бе видял потвърждение.
Малфурион тръгна решително към магическия кръг, който явно контролираше щита. Трима магьосници-Аристократи стояха край него, но само го наглеждаха, без да поддържат силата му активно. Младежът прелетя покрай тях и започна да разглежда детайлите.
Кръгът бе майсторски изработен на ниво, далеч отвъд магическите способности на друида. Въпреки това не му отне много време да разбере как да го неутрализира.
Разбира се, това щеше да стане, ако Малфурион изобщо можеше да му направи нещо в нематериалната си форма.
За да изпита възможностите си, той прошепна на въздуха и измоли най-дребната възможна услуга. Още докато движеше устните си, лек ветрец почти недоловимо размърда косъмчетата по темето на един от магьосниците.
Успехът го изпълни с трепет. Щом бе могъл да стори това, значи можеше да разруши и защитното заклинание. Това щеше да бъде достатъчно за Лунната стража.
Младежът се взря в сърцето на магическата матрица и фокусира волята си върху най-слабата й брънка…
— Толкова глупаво е от твоя страна да правиш такъв жалък опит — изкоментира студен глас.
Малфурион се обърна инстинктивно и погледна през рамо.
На свой ред лорд Ксавиус също го изгледа втренчено.
Него.
Съветникът протегна напред тънък бял кристал. Очите му — очите, с които можеше да вижда дори през Смарагдовия сън — проблеснаха.
Чудовищна сила започна да засмуква Малфурион към кристала. Той се опита да се отдръпне, но усилията му бяха напразни. Камъкът изпълни взора му… а после се превърна в целия му свят.
Иззад стените на невъзможно миниатюрния си затвор той погледна навън към огромното, подигравателно изкривено лице на възрастния нощен елф.
— Интересна мисъл ми мина през ума — изкоментира почти цинично лорд Ксавиус. — Как мислиш, колко време ще му трябва на тялото ти да умре, след като е било разделено от духа си? — След като Малфурион не отвърна, съветникът просто сви рамене: — Явно просто ще трябва да изчакаме и да видим, нали?
После прибра кристала в джоба си и друидът пропадна в пълен мрак.
Скоро достигнаха покрайнините на града, където Крас се надяваше да намери търсения елф. Не можеше да обясни откъде знае, че въпросният живее тук, но подозираше, че Ноздорму е поставил информацията в съзнанието му по време на видението. Мислено благодари на Аспекта, че е взел под внимание трудността на подобно търсене. Това му даваше надежда, че скоро разломът може да бъде поправен, което щеше да позволи на двамата с Ронин да се върнат в своето време.
Преди това, разбира се, трябваше да намери и самия Ронин.
Чувството му за вина, че веднага не е издирил ученика си, само донякъде се притъпяваше от факта, че търсеният от него елф му бе посочен от един от петте Аспекти като безценен не само за миналото, но и за бъдещето. Ала в мига, когато намереше мистериозния нощен елф, драконовият магьосник възнамеряваше да се посвети на издирването на човека.