Внезапно Кориалстраз забави полет и се спусна към дърветата.
— Не мога да те пренеса по-далече.
— Разбирам — отвърна магьосникът.
Ако се приближеше още до града, левиатанът щеше лесно да бъде забелязан от обитателите му.
Червеният дракон кацна и снижи глава към земята, за да може Крас да слезе. След това Кориалстраз огледа местността:
— Не сме далеч. Не повече от час-два път.
Магьосникът не спомена какво ужасно усилие щяха да му костват тези два час, далече от по-младата му инкарнация. Вместо това отговори:
— Благодаря ти. И без друго стори повече, отколкото можех да искам.
— Аз и сега не възнамерявам да те изоставям — отвърна Кориалстраз и сви крила. — Въпреки че си затворен в тази форма явно си забравил, че нашият вид може да мени лесно своя облик. Ще се превърна в нещо по-близко до народа, сред който трябва да се появим.
Огромното тяло на дракона внезапно се разфокусира. Кориалстраз започна да се смалява и да приема по-хуманоидна форма.
Но само секунда по-късно се върна към нормалния си облик. За миг очите му останаха като стъклени, а дъхът — накъсан.
— Какво има? — Крас наблюдаваше безпомощно своето по-младо аз.
— Не… не мога да се трансформирам! Дори самият опит предизвиква агония!
Магьосникът си спомни своята собствена реакция, когато за първи път се беше опитал да възвърне драконовия си облик след пристигането в това време. Не го изненада, че и на Кориалстраз му е невъзможно да го стори.
— Не опитвай повече. Ще трябва да продължа сам.
— Сигурен ли си? Забелязвам, че когато сме близо един до друг, страдаме по-малко от болестта си…
Крас почувства гордост. По-ранното копие на Кориалстраз бе стигнало до истината по свой собствен път, но дали осъзнаваше и причината?
Дори да беше така, драконът не го показа. Вместо това добави:
— Добре… знам, че трябва да продължиш.
— Тук ли ще останеш?
— Докато мога. Нощните елфи не пътуват много в този регион, а дърветата са високи и ще ме скрият. Ако имаш нужда от мен, ще се отзова на повика ти.
— Знам, че ще го сториш — отвърна Крас, защото познаваше добре собствената си отзивчивост.
Двамата се сбогуваха и магьосникът пое на трудното пътешествие към града на елфите. Ала точно преди да изгуби Кориалстраз от поглед, по-младото му аз тихо извика:
— Мислиш ли, че ще намериш този, когото търсиш?
— Мога само да се надявам… — Не добави, че ако се провалеше, всички щяха да съжаляват.
Кориалстраз кимна.
Колкото повече се приближаваше до града — и отдалечаваше от дракона — толкова по-зле се чувстваше. Ала въпреки растящата си немощ, закачулената фигура продължаваше напред упорите. Някъде там бе търсеният от него нощен елф. Крас все още не знаеше какво ще прави с него, когато го намери. Само се надяваше Ноздорму да е оставил и тази информация в подсъзнанието му, за да изплува, когато дойде времето.
Ако ли пък не, щеше сам да преценява.
Сякаш му отне цяла вечност, но накрая забеляза първите следи на цивилизацията. Далечните факли вероятно маркираха защитната стена или дори самия вход към града.
Сега идваше най-трудната част. Макар в тази форма да приличаше донякъде на нощен елф, все пак щяха лесно да разпознаят, че не е. Може би ако спуснеше качулката ниско и се наведеше напред…
Крас изведнъж осъзна, че не е сам в гората.
Дойдоха от всички страни — нощни елфи, облечени в почти същата броня като онези, които го заловиха преди. С копия и ятагани, насочени право към натрапника.
Млад офицер със сериозно лице слезе от пантерата си и се приближи към него.
— Аз съм капитан Джарод Шадоусонг10! А вие сте затворник на Сурамарската стража! Предайте се и ще се отнесем с вас добре. Съпротивата ще наказваме сурово.
Усетил, че няма избор, магьосникът вдигна ръце. Дълбоко в себе си обаче чувстваше радост от залавянето. Така поне щеше да проникне лесно в града.
После му оставаше само да избяга…
Двайсет и едно
Нощният саблезъб изсъска към Ронин, когато той се опита да се качи на гърба му. Човекът дръпна здраво юздите с надеждата, че звярът ще се вразуми най-сетне.