— Това са те. Разбрали са, че идваме, и искат да ни пресрещнат. Никога не си губят времето. Легионът живее само заради битката.
Командирът кимна.
— Бих предпочел да имахме шанс да огледаме местността и да преценим врага. Но ако искат да се бием незабавно, значи по никакъв начин няма да ги разочароваме. Свирете тревога!
Тръбачите надуха своите рогове и редиците на нощните елфи се пръснаха в бойна формация. Вече наброяваха няколко хиляди и гледката на бронираните ездачи и пехотинци наистина бе възхитителна. Ронин си спомни мощта на Алианса и как го бе възхитила по същия начин първия път, когато я беше видял строена за битка.
Също така си спомни как редиците им се бяха разбили пред чудовищната ярост на нашествениците.
„Няма да се случи отново!“
Погледна към Илидан, който изглеждаше много по-неуверен сега, когато се сблъскваше с реалността.
— Недей да се губиш в страха си — каза магьосникът, защото знаеше накъде води това. — Ти имаш дарба, Илидан. Научих те донякъде как по-добре да извличаш силата. Кладенецът може и да е отрязан от нас, но същността му е просмукана в земята, небето и всичко останало. Ако знаеш как да го почувстваш, ще можеш да направиш всичко, което е било във възможностите ти преди щитът да се спусне.
— Следвам мъдростта ти, шан’до — отвърна младият нощен елф мрачно.
Ронин бе чувал тази дума и преди, когато Малфурион говореше за учителя си, полубога Ценариус. Чудеше се къде ли се намира властелинът на гората сега. Неговата мощ би била безценна в момент като този.
А после първите ужасяващи фигури се появиха на хоризонта и мислите на Ронин се насочиха единствено към оцеляването.
И към Верееса…
Пламтящият легион вече бе опустошил всичко зад себе си, но въпреки това жадуваше за още разруха и хаос. Адските хрътки виеха, а демоничната армия зад тях надаваше ревове от нетърпение да разгроми врага, разположил се пред тях в стройни редици. Още агнета за заколение, още кръв за проливане…
И с един-единствен ужасяващ боен вик те се втурнаха напред.
Лорд Рейвънкрест кимна.
— Стрелци, в готовност! — изкрещя близкият офицер.
Повече от хиляда извити лъка се издигнаха към небето.
Благородникът вдигна ръка и зачака. Демоничната орда се приближи… и още… и още малко…
Командирът спусна ръката си рязко.
Дъждът от стрели се понесе към врага като ято крещящи банши. Макар да виждаше летящата към него смърт, Легионът не забави ход. Демоните се бяха втренчили в онези, които трябваше да умрат.
Стрелите паднаха.
Макар и чудовища, все пак бяха чудовища от плът и кръв. Първата редица падна почти до последния войн, а някои имаха толкова много стрели по себе си, че не можаха дори да се проснат на земята. Адските хрътки се свличаха една след друга. Няколко гибелни стражи паднаха от небето.
Но Пламтящият легион прегази своите, сякаш изобщо не ги виждаше. Хрътките не обърнаха внимание на падналите си братя, а продължиха да вият и да се лигавят с приближаването си към редиците на нощните елфи.
— Мътните го взели! — измърмори Рейвънкрест. — Още един залп! Бързо!
Стрелците се подготвиха с прецизна бързина. Брадатият благородник реши да не си губи времето да дава сигнали.
Смъртта отново заваля върху ордата, но този път с много по-малък ефект. Сега Легионът вдигна над главите си щитове и пренареди строя си.
— Това не са просто зверове — промълви един офицер близо до Ронин. — Учат се твърде бързо!
Лорд Рейвънкрест не му обърна внимание.
— Всички стрелци назад! Пригответе се да стреляте по вътрешните им редици! Копиеносци! Готови за атака!
— Господарю! — извика го Ронин. — Може ли?
— Точно в този момент, магьоснико, всяко твое желание е закон за мен! Прави каквото искаш!
Ронин се взря в едно място пред челните редици на напредващите демони. Концентрира се и започна да извлича сила.
Очите му се присвиха.
Земята изригна в експлозия от пръст и камъни пред Пламтящия легион и чудовищните войни попаднаха под канонада като от тежки катапулти. Мнозина от Адските пазачи полетяха във въздуха, докато други бяха погребани живи под тонове пръст. Огромен скален къс се стовари върху един адски звяр и скърши гръбнака му като вейка. Тичащата орда се забави заради многобройните сблъсъци.
Стрелците се възползваха от това предимство и изпратиха нов залп в струпаните накуп демони. Паднаха стотици, добавяйки телата си в хаоса.